чл. 102 НПК

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Б. Д. от Върховната касационна прокуратура изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Ц. Х., чрез служебния защитник адвокат В. В. от САК, срещу решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на Софийския апелативен съд (САС). В жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. Главно се оспорва доказателствената дейност на съда във връзка с оценката на протоколи за оглед от досъдебното производство, като се сочи, че са налице процесуални основания за изключването им като доказателствени материали, съответно на събраните с тях веществени доказателства, което съдът не е направил. С позоваването на данните от тези протоколи при установяване на фактическата обстановка по делото и неотчитане показанията на свидетелите поемни лица, които ги опровергават, жалбоподателят обвързва доводите си за необективност и пристрастност на съда, както и за липса на мотиви. Наложеното наказание се оспорва като явно несправедливо, като се твърди, че съдът не е взел предвид начина на извършване на престъплението, мотивите, характеровите особености на подсъдимия, тежкото му минало без близки и роднини, възрастта, неговото разкаяние и процесуално поведение. Моли се ... Прочетете още