чл. 14 ал. 1 НПК

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА 2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н. д. №г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е образувано по искане за възобновяване, подадено лично от осъдения П. И. Е.. От съдържанието на искането става ясно, че по същество претенцията на искателя е за възобновяване на делото, с което е приета за изпълнение присъдата на Федерална република Германия, постановена срещу българския гражданин. От изложените съображения може да се изведе, че наведеното възобновително основание е по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в неизясненост на релевантен за разглеждания случай факт. Конкретно – осъденият твърди, че в съдържанието на Удостоверението Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение №г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз е налице несъответствие между посочения от германските съдебни власти краен срок за изтърпяване на наказанието и аритметичния сбор на отразените периоди на изтърпяното в Германия наказание и предварителното му задържане под стража, в ... Прочетете още