чл. 66 ал. 1 НК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора И. С., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело №г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото, трето по ред, касационно производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Т., чрез защитника адв. Б. Е., против въззивно решение №г., постановено по внохд №г. по описа на Апелативен съд – София. В жалбата е заявено само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, изразяващо се единствено в отказа на въззивния съд да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в максимално определения от закона срок, така както е постановено в предходните решения. Според защитника при наличието на всички обективни предпоставки за приложение института на условното осъждане съставът на апелативния съд е направил погрешен извод относно невъзможността целите на наказанието на бъдат постигнати без подсъдимият ефективно да изтърпи наложеното му основно наказание. Нещо повече – именно условното осъждане би осигурило реална възможност в изпитателния срок двадесет и две годишният Т. да демонстрира поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание. В случая въззивният съд пренебрегнал указанията, залегнали в ТР №г. на ОСНК на ВКС; не е оценил подобаващо направеното самопризнание и значителното съпричиняване от страна на загиналия водач на другия автомобил, който бил правоспособен едва от 40 дни, включително и че скоростта от 161 км./ч., ... Прочетете още