Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 НПК. По същество е основателна, макар и не по всички изложени съображения. I. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение налага приоритетно да бъде разгледано, доколкото при евентуалното му констатиране, налагащо ново разглеждане на делото, се явява безпредметно произнасянето по доводите, засягащи касационните основания по т. 1 и т. 3 на чл. 348 НПК. ВКС го намира за неоснователно, но счита за необходимо предварително да посочи следното: Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, касационната инстанция дължи произнасяне само по заявените от страните касационни основания и по аргументите, с които същите са обосновани. Извън тези ограничения на касационния контрол са само случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. С направеното уточнение и след като в рамките на извършената проверка не се откриват абсолютни по своя характер нарушения, допуснати от инстанционните съдилища, предвид и вида на производството, което е протекло пред първостепенния съд по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 372, т. 2 НПК и възражения, срещу законосъобразността на което не са отправени от касатора, то и параметрите на допустимия касационен контрол по наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са ограничени само в аргументите, с които същото е заявено. Така формулирани, възраженията за допуснато ... Прочетете още