Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Мариана Петрова и в присъствието на прокурора А. Гебрев, като изслуша докладваното от съдията Каракашева н. д. №година, за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалби на адв. Д. Г., резервен защитник на подсъдимия Т. Д. и на адв. А. В., повереник на частните обвинители Г. И. Г. и Е. Р. Г. срещу въззивно решение №г., на Апелативен съд – гр. София, постановено по ВНОХД №г., по описа на съда. В сезиращите документи е релевиран довод, ангажиращ единствено касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като са изложени подробни съображения от всеки от касаторите в негова подкрепа. В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея се акцентира върху ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, които се твърди, че са неправилно оценени от АС-София при индивидуализацията на наказанието му. В тази насока се сочи, че макар и да е изменил определената от първия съд санкция по размер и начин на изтърпяване, то и наложеното от въззивния съд в тези санкционни рамки основно наказание е явно несправедливо, тъй като размерът му не е съобразен със смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: добри характеристични данни; липса на предходни осъждания и трудова ангажираност на подсъдимия. С тези съображения се претендира изменение ... Прочетете още