Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Атанас Гебрев при ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело №г. Производството по реда на чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия А. В. Ц. срещу въззивно решение №г. по ВНОХД №г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав, с което е изменена присъда №г. по НОХД №г. на Видински окръжен съд, наказателно отделение. От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието на касационното основание, свързано с нарушение на закона, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. По първото касационно основание защитата твърди, че законът е нарушен, тъй като въпреки подробното и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, въззивната инстанция не била възприела обясненията на подсъдимия за истинни, а само като защитна теза. Тези обяснения, въпреки конспиративните елементи в него, били неотклонно последователни от самото начало на процеса. Позовава се на експерт, съобразно което подсъдимият е в такова психическо състояние, което се характеризира с невъзможност правилно да възприема свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Поради това защитата иска отмяна на решението и оправдаване на дееца поради отсъствието на субективна страна на деянието. Алтернативно се иска, при невъзприемане на тази ... Прочетете още