Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от легитимирано лице, в законоустановения в чл. 423, ал. 1 НПК шестмесечен срок. По делото са налице данни, че фактическото предаване на К. К. на българските власти по повод издадена спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/ е осъществено на 10.11.2022 г., а искането е постъпило във ВКС на 05.01.2023г., т. е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок. При разглеждането му по същество ВКС намери същото и за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Производството по чл. 423, ал. 1 НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на некоректното му процесуално поведение. Целта на коментирания институт е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Извън съмнение е обстоятелството, че това право е с фундаментално значение за справедливостта на провежданото наказателно производство и накърняването му винаги сочи на конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и е от ЕКЗПЧ. За преодоляването на този конфликт е предвиден институтът за възобновяване при задочно осъждане като специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато ... Прочетете още