чл. 373 ал. 3 НПК

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив и по подадени жалби на частния обвинител Б. М. С. срещу въззивно решение №[/aam]г., постановено по ВНОХД №[/aam]г. от Апелативен съд – Пловдив. В касационния протест се сочи, че подсъдимият В. П. неправилно е оправдан по повдигнатото обвинение за допуснато нарушение по чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ЗДП, като е съзряно противоречие в атакувания съдебен акт. Оспорват се и съображенията от процесуално естество, залегнали във въззивното решение, послужили за отхвърляне на обвинителната теза по тази норма на специалното законодателство. Поддържат се твърдения, че апелативният съд, базирайки се на данни, събрани в проведеното въззивно съдебно следствие, е игнорирал утежняващи отговорността обстоятелства. Отправен е упрек към анализа на смекчаващите отговорността обстоятелства, чието значение е надценено и се изразява несъгласие с приложението на чл. 66 НК. В заключение се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В постъпилите касационни жалби на частния обвинител Б. С., всяка изготвена от различен неин повереник, има позоваване на всички касационни основания. В обхвата на второто от тях се претендира допуснато от апелативния съд процесуално нарушение, изразило се в несъобразяване с ограниченията на проведената процедура по глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 НПК. Неправилно и според частното обвинение подсъдимият е бил оправдан за допуснато от него нарушение на чл. 119 ЗДП. Корекцията в санкционната част на присъдата, извършена от апелативния съд, е оспорена с доводи за пренебрегване ... Прочетете още