чл. 42а ал. 2 т. 2 НК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнайсети септември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ при секретаря ….. НЕВЕНА ПЕЛОВА ……….…………….…и с участието на прокурора………….. ДАНИЕЛА МАШЕВА……….. изслуша докладваното от съдия …………….. КАЛПАКЧИЕВ …… к. н. д. №год. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат Б. – защитник на подсъдимия М. Г., адвокат М. – защитник на подсъдимия С. Г. и на адвокат К. – повереник на частните обвинители А. Т. – К. и Д. К. против решение №г., постановено по в. н. о. х. д. №г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 3. въззивен наказателен състав. С касационната жалба на защитника на посъдимия М. Г. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложените от въззивния съд наказания на неговия подзащитен са явно несправедливи, като счита: че съдът е приложил неправилно материалния закон като е приел, че деянието е извършено при форма на вината самонадеяност, като се е отклонил от очертаните в чл. 11, ал. 3 НК елементи на законовата дефиниция; че не е налице в съзнанието на дееца представа за непосредствената възможност за настъпване на общественопасните последици, както и не е предвиждал настъпването на вредите, които той погрешно да е вярвал, че ще предотврати; че неправилно апелативният съд е приел острия завой като предвидимо препятствие; ... Прочетете още