Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и в жалбата от подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими, но неоснователни. Последователно развиваната теза от страна на подсъдимия и защитата му за липса на негова съпричастност към констатираните телесни повреди на пострадалия, е намерила и своето проявление в касационната жалба с доводи, тъждествени с тези, изложени и пред първата, и пред втората съдебни инстанции. Аргументите на Л. за липса на съприкосновение на управлявания от него товарен автомобил с тялото на пострадалия С. М. се базират на неналичието на следи по тях, които иначе при сблъсък биха били налични, както и на изявленията на самия пострадал пред св. А. З. – младши автоконтрольор, че е паднал. Упрекът към контролирания съд е, че е игнорирал показанията на св. З. за това обстоятелство, а единствено се е доверил на заключенията на експертите по съдебно-медицинската и автотехническата експертизи, с което е нарушил съществено процесуалните правила чрез некоректна оценка на доказателствените източници. Тази теза не съответства на обективираното в атакуваното решение. Въззивният съд е извършил задълбочен анализ на съвкупната доказателствена маса, отделяйки необходимото внимание както на гласните и писмените доказателствени средства, така и на доказателствените способи. В конкретната ситуация, единствен гласен източник на относима информация са обясненията на подсъдимия, тъй като пострадалият М. не е депозирал показания непосредствено след деянието поради установеното му тежко състояние, а впоследствие е починал. При тази ситуация механизмът на деянието, начинът на настъпване на уврежданията на С. М., техният характер и ... Прочетете още