чл. 14 ал. 2 НПК

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора П. Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело №г. Производството по реда на чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим – А. М. А., срещу решение №г., по ВНОХД №г., на Варненски апелативен съд, с което е изменена присъда №г. по НОХД №г. на Силистренски окръжен съд. В касационната жалба се ангажира основанието, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с това основание защитата твърди, че е нарушен и закона, и е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че е налице едностранчиво тълкуване на обстоятелствата, относими към определяне размера на наказанието, оспорва отричането на липса на многобройни смекчаващи обстоятелства, като такива посочва млада възраст, чисто съдебно минало, получените травматични увреждания, семейното му положение, процесуалното поведение, критично отношение и проявено разкаяние, трудовата ангажираност на дееца, възмездяването на пострадалите. Накрая се посочва и поведението на пострадалия водач- управление на МПС с превишена скорост и след употреба на алкохол. Също така се посочва, че неправилно интерпретиране на част от доказателствата са довели въззивната инстанция до извод за множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Конкретно оспорва извода за последици, надхвърлящи минималните изисквания за съставомерност на деянието – несъставомерните вреди по двата автомобила, както и този за извършване на деянието по време, в което е ... Прочетете още