чл. 107 ал. 5 НПК

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Н. Л., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н. д. №год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат И. В. –упълномощен защитник на подсъдимия П. М. М., против присъда №г., постановена по в. н. о. х. д. №г. на СГС, НО, 14 въззивен състав. В касационната жалба и в допълнението към нея се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Същественото процесуално нарушение се обосновава с непълнота на мотивите и с липса на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Неясен според защитата е критерият, по който въззивната инстанция е възприела част от показанията на пострадалата Д., а е отказала да стори това по отношение на друга част от тях. Подценено е останало това, че след като пострадалата е получила недвусмислена закана за изнасилване и е била сама в стаята с телефон в ръка не е потърсила помощ. Оспорва се подхода на съда да назначи експертиза, която да даде заключение дали пострадалата казва истината. Смята се, че на това заключение в нарушение на чл. 14, ал. 2 НПК е дадена предварително доказателствена сила. Твърдението за нарушение на материалния закон е обосновано с превратно ... Прочетете още