чл. 249 ал. 1 НК

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора ВКП Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Янкова н. д №г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. П. Б., подадена чрез защитника му – адвокат Т. И. от АК Велико Търново, срещу постановената Великотърновския апелативен съд нова присъда №г. по в. н. о. х. д. №г., след отмяна на присъда №г. по НОХД №г. на Великотърновския окръжен съд. В касационната жалба са посочени две касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че присъдата е несправедлива, понеже подсъдимият е осъден за деяние, чиято обществена опасност е „явно незначителна и в същото време е оспорен и размерът на самото наказание. Общо отправената претенция за явна несправедливост е обоснована с доводи за несъобразяване със смекчаващите обстоятелства – липса на обществено опасни последици, младата възраст, добри характеристични данни, трудовата ангажираност, демонстрирано разкаяние и съжаление, активно съдействие за разкриване на обективната истина. Нарушението на закона е въведено с доводи за неизясняване на факти от значение за съставомерността на деянието, а именно: при съкратено съдебно следствие проведено (според твърдението на защитата ) в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, както първоинстанционният, така и въззивният съд ... Прочетете още