чл. 131 НПК

Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда №год. по НОХД №год. на РС – Стара Загора П. Д. М. е признат за виновен за извършен в периода октомври 2003 – 02.02.2005 г. в гр. Димитровград, гр. Стара Загора, Република България и в гр. Аахен, Република Германия, в съучастие като съизвършител, трафик на хора – престъпление по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. първо,2,4 и 5, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален „строг режим на изтърпяване и глоба в размер на десет хиляди лева. С влязло в сила на 23.07.2010 год. решение №год. на Окръжен съд – Стара Загора присъдата спрямо искателя П. Д. М. е потвърдена. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК с определение по ЧНД №г. на РС – Стара Загора съдът е извършил групиране на наказанията по влезлите в сила присъди по НОХД №год. и НОХД №1502/2007г., двете по описа на РС – Стара Загора, като определил на осъдения М. да изтърпи ефективно едно общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода. По искане от осъдения П. Д. М., чрез защитник, за възобновяване на НОХД №1946/2008 г. на РС – Стара Загора е било образувано н. д. №2977/2011 г. на ВКС, производството по което е било прекратено с протоколно определение от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 131 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 25 НК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 3 НПК, чл. 424 ал. 3 НПК, чл. 54 НК

съдия Деница Вълкова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Грабеж | Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационите жалби са допустими, но неоснователни. Претендираната материална незаконосъобразност на атакуваното пред ВКС въззивно решение, е аргументирана с предложената от защитата собствена доказателствена оценка, въз основа на която се иска от касационния съд да приеме изведената от нея различна фактология и да счете за недоказано обвинението срещу подсъдимия, като го оправдае. Посоченото налага ВКС да внесе две предварителни уточнения: Първо, проверката за материална законосъобразност на атакувания акт е възможна само в рамките на вярно установена фактическа обстановка. Тоест, поддържаното основно искане в касационната жалба – за оправдаване на подсъдимия Д. направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК), но само в рамките на правилно изяснени от въззивната инстанция фактически положения, а видно от доводите в жалбите именно те са предмет на недоволство, аргументирано с оплакване от неизрядната процесуална дейност на апелативния съд, в подробно развитите съображения, с които е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК; Второ, посоченото налага по необходимост разглеждане с предимство на релевираните доводи по заявеното касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, понеже при евентуална отмяна на обжалвания съдебен акт разглеждането на възраженията за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието се явява безпредметно. I. Възражението за допуснато от контролираната инстанция нарушение по см. на чл. 348, ал. 1т 2 НПК настоящият касационен състав намира за неоснователно. Цялостната ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационното производство е първо по ред, след преминали две първоинстанционни и две въззивни прозводства. С присъда, постановена по НОХД №[/aam]г. Окръжният съд Пазарджик признал подсъдимия М. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК и го оправдал по това обвинение. Признал го за виновен в това да е извършил престъпления по чл. 235, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 НК и след като определил за всяко едно от тях наказание, на основание чл. 23 НК наложил на подсъдимия общо наказание – две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от пет години, към което присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С Решение по ВНОХД №[/aam]г., образувано по протест и въззивна жалба, състав на ПАС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, поради констатирани съществени процесуални нарушения по см на чл. 348, ал. 3, т. 1- т. 3 НПК. При новото разглеждане на делото, вторият състав на Окръжен съд Пазарджик достигнал до същия правен резултат, като с присъда №г. по НОХД №г. признал подсъдимия М. за невиновен в извършването на престъплението по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, поради което го оправдал по това обвинение, а съответно, като намерил подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по чл. 235, ал. 1 и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Бонка Янкова

Решение №60163/18.04.2023 по дело №652/2021 №/..2023 по дело №/2021

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №г., постановена по нохд №г. по описа на ОС – Шумен подсъдимият Д. А. М. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016г. в района на гара Х., обл. Ш., при управление на подвижен железопътен състав – товарен влак №гони –цистерни, пътуващ по жп линия №гас – Русе, като машинист локомотивен – първо лице на локомотив №гласно чл. 115 Закона за железопътния транспорт в Наредба №58 от 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно – чл. 19, ал. 1, т. 4, вр. чл. 288; чл. 317, т. 3 и чл. 324, ал. 4, т. 5, вр. ал. 1 и в нарушение на правила от “Инструкция за работа на локомотивния машинист”, издадена от 04.02.2015г., утвърдена от управителя на “Б. Р. К.” Е. – Русе, съгласувана с Генералния директор на ДП “Национална компания железопътна инфраструктура, а именно: т. 15, б.”А”, т. 17, б.”Д”, и т. 17, б.”Е”, като при наредено влизане в гара Х. на трети отклонителен коловоз, не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофор, който с една мигаща жълта светлина указвал, че входният светофор е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофор до 40км/ч., след което не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофор, който с две жълти ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Даниела Атанасова

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 117 НПК, чл. 126 НПК, чл. 131 НПК, чл. 287 НПК, чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 93 т. 8 НК

Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Окръжният съд – Пазарджик е признал подс. Г. Д. Д. за виновен в това, че на 07.08.2020 год. в [населено място] умишлено причинил на М. Г. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в малко разкъсване на кората на левия бъбрек и формиране на свръхголям кръвоизлив зад коремницата с излив на кръв в коремната кухина, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, пр. последно НК и чл. 54 НК го е осъдил на седем години и шест месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 115 НК. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 13.08.2020 год. в [населено място] държал боеприпаси: 5 бр. бойни патрони за дълго нарезно оръжие кал. /калибър/; 13 бр. ловни патрони, различни марки, /калибър/, заводски снаряжени и 1 бр. ловен патрон марка „марка, /калибър/, без да е имал за това надлежно разрешение, изискващо се съгласно чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Д. е наложено най-тежкото измежду така ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50170/19.01.2023 по дело №558/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №г. на Окръжен съд – Търговище, подсъдимите М. Б. И. и Б. И. А. са признати за виновни в това, че на 20.07.2019 год. в [населено място], общ. Т., в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили Д. Й. Д. на 54 години от същото село, поради което на основание – чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, чл. 36 и чл. 54 НК са им наложени наказания ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода на подсъдимия М. И. и ДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на подсъдимия Б. А., при първоначален „строг режим за изтърпяване за двамата подсъдими. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е постановил да се зачете времето, през което подсъдимите са били задържани по ЗМВР и им е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража, съответно домашен арест“. Подсъдимите М. И. и Б. А. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител К. Д., брат на Д. Д., обезщетение в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лв.) за причинените му неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2019 год. до окончателното изплащане, като гражданският иск до предявения размер от 150 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2022 по дело №/2021

Подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай | Подкупи | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П. Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело №г. Производството по реда на чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подадени касационен протест на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и по касационни жалби от подсъдимите Д. П. И., Б. Е. Х.-П. и П. Г. Д. лично и чрез защитниците им, срещу въззивна присъда от 06.07.2020 г. по ВНОХД №г. на Апелативния специализиран наказателен съд. В протеста се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Конкретно се заявява, че присъдата на въззивната инстанция в частта, с която тримата подсъдими са оправдани, е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно; при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, което довело до ограничаване правото на обвинението като страна в процеса; наложените наказания и на тримата подсъдими са явно несправедливи, тъй като не са взети предвид превесът на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, формата на съучастие на всеки един от подсъдимите, степента на обществена опасност на деянието и дейците и подбудите за извършване на деянието. Иска отмяна на присъдата в частта, с която тримата подсъдими са оправдани и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Спас Иванчев

Решение №/..2022 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора МОМЧИЛ БЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело №г. Производството е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимите Н. Г. С. и А. С. А., двамата от [населено място]- адв. М. Н. от САК, срещу въззивно решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, с което е потвърдена присъда №г., по НОХД №г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 22 състав. В касационната жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Заявено е искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Доводът за нарушение на материалния закон e развит в корелация с този за допуснати съществени нарушения, свързани с доказателствената дейност на предходните инстанции. Поддържа се, че постановената осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно решение почиват не на доказани по делото факти по реда и със способите, уредени в НПК и установяващи несъмнено авторството на престъплението. Подробно е развит касационният довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Основно се акцентира, че неудовлетворени са останали доказателствените искания на подсъдимите, заявени пред първата инстанция, което нарушение не е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Кети Маркова

чл. 102 НПК, чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 131 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 314 НПК, чл. 347 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354а ал. 6 НК, чл. 36 НК, чл. 47 ал. 1 НК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 68 ал. 1 НК

Решение №/..2022 по дело №/2021

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационен протест и жалба на защитника на подс. Д. Н. В. срещу присъда №г. на Варненския апелативен съд, постановена по внохд №г. по описа на същия съд. В протеста се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В допълнение към него се пояснява, че се оспорва частта на въззивната присъда, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в оправдателната й част. Подробно се развиват доводи за незаконосъобразност на аналитичната дейност на въззивния съд, довели до заключението, че по отношение на подс. В. е налице провокация към престъпление. Обобщено се твърди, че съдът не е извършил съвкупен, цялостен и задълбочен анализ на доказателствените материали, игнорирал е една част от тях и не е извършил необходимата съпоставка помежду им. Отправя се упрек за неправилен прочит на практика на ЕСПЧОС, относима към „провокацията към престъпления” и се цитират отделни пасажи от други решения на ЕСПЧОС по повод обсъжданата проблематика. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в потвърдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл. 354, ал. 3, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 131 НПК, чл. 338 НПК, чл. 347 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 354а ал. 1 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 68 ал. 1 НК

съдия Валя Рушанова

Решение №/..2022 по дело №/2022

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело №г. Производството по реда на чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на осъден подсъдим – С. К. С. и касационна жалба на частен обвинител – В. С. Д., срещу въззивно изменително решение №г. по ВНОХД №г. на Варненски апелативен съд, 1-ви състав, н. о. С жалбата на частния обвинител се ангажира касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се доводи, че намаленото от въззивната инстанция не би могло да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК, като се акцентира на генералната превенция и се посочват обстоятелствата по извършване на деянието, както и една от причините за настъпването на смъртта на пострадалия. Иска се увеличаване на наложеното наказание. С жалбата на подсъдимия се ангажират и трите касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. На първо място се твърди наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при решаване на въпроса за провеждане на съкратено съдебно следствие при направено признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се „негодност“ на обвинителния акт и съществено противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитива му, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.