чл. 351 ал. 1 НПК

Престъпления против собствеността | Унищожаване и повреждане

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело №година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия К. Г. Д., срещу въззивна присъда №г., постановена по ВНОХД №г. от Окръжен съд –Смолян. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд неправилно е приложил закона и е наложил явно несправедливо наказание. Отправеното искане е за отмяна на постановената присъда и оправдваване на подсъдимия, алтернативо за намаляване на наложеното наказание. С последваща молба освен вече заявените основания е въведено и възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, без особено отчетлива и конкретна аргументация. Делото е било администрирано към Върховния касационен съд, като с разпореждане от 09.01.2023 г. председателят на трето наказателно отделение е отказал образуване на касационно производство. След връщане на делото съдът дал седмодневен срок за отстраняване на недостатъците в касационната жалба. Постъпило е допълнение към касационната жалба, в което е заявено, че окръжният съд в нарушение на закона е отменил оправдателната присъда и признал подсъдимия за виновен и наложил явно несправедливо наказание, като се представя и собствен прочит на касатора на приложените по делото указания за боравене с теста за установяване на наркотично вещество. Оспореният съдебен акт е счетен за постановен в разрез с доказателствата, а съдържанието му е подложено на пространна критика. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2023 по дело №/2023

Относно приложението на процедурата по чл. 351, ал. 5 НПК.
Относно приемането за обективен на изолиран доказателствен източник.
Относно субективната страна на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.
Възможно ли е приложението на чл. 9, ал. 2 НК в случаите на недоказаност на деянието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Красимира Медарова

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 216 ал. 1 НК, чл. 216 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 351 ал. 4 НПК, чл. 351 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 54 НК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК и от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК, поради което е допустима, но неоснователна. С присъда №година по н. о. х. д. №година, СГС признал подс. Н. Й. за виновен в това, че на 11.06.2020 година в гр. София държал в кухината на подлакътник, разположен между задните седалки на лек автомобил марка „М.“ с ДК [рег. номер на МПС] , паркиран в оградения двор на автосервиз, находящ се на ул. „Стадион“ №големи количества – 398 бр. банкноти с номинал от по 100 евро всяка, като знаел, че са подправени и на основание чл. 244, ал. 2, предл. първо, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от пет години. Със същата присъда СГС се произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото. Присъдата била потвърдена Софийския апелативен съд с обжалваното по касационен ред решение №година по в. н. о. х. д. №година. Съдържанието на касационната жалба, а и доводите на защитника, развити пред касационната инстанция, налагат няколко принципни бележки. Първата се отнася до това, че касационният контрол, за разлика от въззивния, не ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №121/31.03.2023 по дело №128/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Пловдив по нохд №[/aam]г. подсъдимият А. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. “Шести Септември” и бул. “Северен” /моста на Адата/, при управление на МПС – л. а. „***“, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,91g/l и 2,27 g/l в урината, и след употреба на наркотични вещества – кокаин, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. първо, 2 и 7, б.„Б“, предл. първо вр. с ал. 1, б.„В“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. първо НК ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 338 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК

съдия Румен Петров

Решение №82/27.02.2023 по дело №888/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство в състояние на силно раздразнение

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда от 22.06.2021 година, постановена по н. о. х. д. №[/aam]година, Окръжният съд – Враца признал подс. Г. за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. трето, вр. чл. 115 НК, затова че на 08/09.07.2019 година, около полунощ, в с. Гложене, общ. Козлодуй, умишлено и с особена жестокост умъртвил Д. В. С., като на основание чл. 54 НК го осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг режим, приложил чл. 59, ал. 1 НК и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ НК убийството да е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин. С присъдата Врачанският окръжен съд се произнесъл по веществените доказателства и разноските, които възложил на подс. Г., както и по приетите за съвместно разглеждане граждански искове на Л. Г., С. Г. и П. М. за причинените им от деянието на подс. Г. неимуществени вреди, които уважил в размер по-нисък от заявената претенция, а този на П. М. – отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан. Първоинстанционната присъда била проверена по жалби подсъдимия, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50001/22.02.2023 по дело №290/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Средна телесна повреда | Телесна повреда

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда от 01.04.2016 г. по нохд №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд: 1. подсъдимите С. Б., И. С., М. А., С. Г., Т. Г., А. К., А. Н., С. Д. и Т. В. са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата на 2009 г. до 26.05.2010 г. в [населено място], С. Б. е ръководил организирана престъпна група, в която са участвали останалите седем подсъдими, като за Т. Г. и А. К. до 07.01.2010 г. и други неустановени по делото лица, като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1 НК за Б. и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК за останалите и при условията на чл. 54 НК са осъдени: – С. Б. на седем години лишаване от свобода – И. С., М. А., С. Г. и Т. Г. на по пет години лишаване от свобода – А. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общоопасни престъпления | Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи

съдия Румен Петров

Решение №50161/08.02.2023 по дело №471/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест и касационните жалби са подадени в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК, поради което са допустими, но неоснователни по следните съображения: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение №[/aam]година по н. д. №[/aam]година на ВКС, І н. о., по жалби на подсъдимите Ц., Б. и защитниците им, както и на частните обвинители Е. Г., И. Г., М. М., Д. Н., П. Н., Д. Д., Н. Ц., М. Р., Ц. Ц. заради наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е отменено решение №година по в. н. о. х. д. №година по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда №година по н. о. х. д. №207/2017 година на Софийски военен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВоАС. С първоинстанционната присъда на Софийския военен съд подс. Р. Ц. Ц. е признат за виновен в това, че около 13.30 часа на 14.09.2015 година на изхода от гр. Плевен, при управление на МПС – служебен микробус „Ф. Т.“ с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на МО, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Татяна Грозданова

Решение №40/30.01.2023 по дело №968/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията към тях с отразените аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Преди да се пристъпи към разглеждане на сезиращите третата инстанция процесуални документи в допустимите части, трябва да се дадат пояснения в две насоки: Настоящото разглеждане на производството е първо поред пред ВКС. Поради тази причина, при липса на предпоставките на чл. 348, ал. 5, изр. 2 НПК, този съд е само такъв по правото. Той, следователно, може да проверява релевирани пред него оплаквания за незаконосъобразно експлоатиран процедурен път за достигане до съответната приета от ревизирания съд фактология, откъдето да се оспорва самата тя и респективно неправилно приложение на материалното право. Той сам не разсъждава по аргументи за същината на събраните доказателства и тяхната достоверност, достатъчност и т. н., нито прави собствена доказателствена преценка, която да води до изводи за извършване или не на вменената престъпна деятелност. Ако би сторил обратното, би се намесил в суверенната дейност на решаващите инстанции, неотносима към съд по правото. В този ред на мисли, на второ място, трябва да се заяви, че настоящият съдебен състав няма да взима отношение по оплаквания за необоснованост, каквато впрочем директно е въздигната като довод и в двете касационни жалби. Именно поради изложената причина прочитът на същите навежда на заключение за претенеция ВКС директно да се произнесе по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Теодора Стамболова

чл. 177 ал. 1 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 351 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 ал. 2 НК, чл. 55 ал. 3 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК

Решение №38/27.01.2023 по дело №781/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че по отношение на времето и мястото на настъпване на произшествието, осветеността на пътния участък, скоростта на движение на подсъдимия и пострадалия, управлението на автомобила на къси светлини, възможността П. да забележи К. от разстояние не по- малко от 75 метра и да спре автомобила за това разстояние са все въпроси, които са установени по несъмнен и категоричен начин от всички събрани в хода на производството доказателствени източници. По тях страните не спорят. Няма спор и по отношение на получените в резултат на произшествието увреждания на К. и причините за смъртта му. Правилно въззивният съд е приел, че движението на пострадалия велосипедист преди произшествието е било от дясно на ляво по посока на движение на автомобила, управляван от П., като към момента на инициалния удар велосипеда е бил разположен перпендикулярно по посока на движение на автомобила и удара е настъпил в предната дясна част на колата. Вярно е установено и движението на тялото (чрез приплъзване) по предния ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.