Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: По- голямата част от оплакванията, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че А. е управлявал автомобила, с който е претърпял пътен инцидент, като е ... Прочетете още