чл. 334 т. 4 НПК

Върховният касационен съд адв. Н., защитник на подсъдимата Н. М., поддържа касационната жалба, като твърди, че: 1. въззивният съд се е произнесъл извън рамките на даденото съгласие от М. за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, но без същата да е дала съгласие за отмяна на оправдателната присъда; 2. напълно неправомерно и очевидно изхождайки от лични мотиви и пристрастия СГС не е присъдил направените разноски от подсъдимата пред първата инстанция, а пред втората- е присъдил съвсем малка част от тях. В тази връзка посочва, че неправилно е бил приложен ГПК, при наличие на правни норми, уреждащи материята за разноските в НПК, както и че не са били налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК; 3. въззивният съд е заседавал в незаконен състав, като по отношение на двама от членовете му са били налице пречки за участие по делото, тъй като не представляват независим и безпристрастен съд. Моли единствено да бъде потвърдено прекратяването на наказателното производство предвид изтеклата абсолютна давност, за което е било налице съгласие от страна на подсъдимата; да бъде отменено въззивното решение в частта, в която е била отменена оправдателната присъда и да бъдат присъдени на подсъдимата направените от нея разноски в първата, въззивната и касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото не се констатира да е налице нито едно от касационните основания. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт –потвърден като правилен и законосъобразен. Повереникът на частния тъжител- адв. М. пледира за неоснователност ... Прочетете още