чл. 118 ал. 2 НПК

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Даниела Машева ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело №г. Производството по реда на чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на осъден подсъдим – М. Г. С. срещу решение №г. по ВНОХД №г. по описа на Пловдивски апелативен съд, наказателно отделение, първи наказателен състав. С нея се ангажират и трите касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и с явна несправедливост на наложеното наказание ( искане, съдържащо се в изразеното желание за преквалификация на деянието). Иска се отмяна на решението и преквалификация на деянието, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на съда от първата инстанция. На първо място се твърди допуснати процесуални нарушения, едно от които, според защитата, е липсата на конкретизация на часът на извършване на деянието и на самото място. Посочва, че отбелязването като място – гр. Велинград и датата – 28.08-1922г., не е достатъчно, за да се изпълнят изискванията на закона. Този недостатък се е бил „имплементирал“ в съдържанието и на съдебните актове. На следващо място се твърди противоречие в обвинителната теза като последица от ползването на противоречащи си експертизи по делото. В обвинителния акт деецът се описвал като емоционално нестабилен, афективно отреагиращ, с неустойчив волеви акт, ... Прочетете още