чл. 23 ал. 1 НК

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора А. Близнакова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело №г. Производството по реда на чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационни жалби на защитниците на подсъдимите З. К. К. и Т. Г. П. срещу решение №г. по ВНОХД №г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. В жалбата на адв. Н. – упълномощен защитник на подс. П., се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Конкретно се заявява, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, обективирано в непълни отговори на претендираните възражения и в липсата на отговор по наведени оплаквания за провокация към престъпление от страна на пострадалата. Като съществени нарушения на процесуалните правила са посочени: неспазване на чл. 13 НПК, превратно тълкуване на доказателствата по делото, липсата на задълбочен анализ на показанията на св. В., едностранчив и необективен анализ на съдържанието на ВДС, придобити чрез СРС. По отношение на заявените касационни основания – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, не са изложени съображения. Според касатора е налице неизяснена фактическа обстановка, поради което моли за провеждане на съдебно следствие, без да сочи конкретни доказателствени искания. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подс. П., алтернативно намаляване на наложеното му ... Прочетете още