ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело №г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство, по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК, e образувано е по жалба на адв. М. В., в качеството й на защитник на подсъдимия А. Ю. А., против въззивно решение №г., постановено по внохд №г. по описа на Апелативен съд – София. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. Посочено е, че цялото обвинение, осъдителната присъда и потвърждаващото я решение почиват само на заявеното от пострадалата, което противоречи на останалите събрани по делото доказателства. Твърди се, че тъй като не е представено нито едно медицинско удостоверение за нанесени на Ч. травми за периода на общото й съжителство с подсъдимия, е сигурно, че тя безцеремонно лъже, то за нея няма пречка да излага несъществуващи факти и за самото инкриминирано деяние. Защитникът счита, че тъй като вещите лица са категорични, че процесният запис не е манипулиран, но няма данни дали самата камера не е, то визираното основно доказателствено средство следва да бъде изключено от доказателствата съвкупност, още повече че не били ясни денят, часът и участниците в събитието, поради което следвало да се приеме, ... Прочетете още

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 25.05.2021 по нохд №[/aam]г., постановена Софийски градски, съд подсъдимият Д. И. Н. е признат за виновен в това, че на: – 13 срещу 14.02.2019 г., в [населено място], в[жк]е отвлякъл Й. С., като чрез използване на физическа сила е принудил да влезе в лек автомобил „*****“ и против волята й е отвел в[жк], поради което и на основание чл. 142, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. – 14.02.2019 г., около 00,40 ч. в [населено място],[жк]противозаконно е унищожил чужда движима вещ – мобилен телефон „*“ на стойност 245,02 лв., собственост на Й. С., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Н. е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което при условията на чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. сумата от ... Прочетете още