Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационите жалби са допустими, но неоснователни. Претендираната материална незаконосъобразност на атакуваното пред ВКС въззивно решение, е аргументирана с предложената от защитата собствена доказателствена оценка, въз основа на която се иска от касационния съд да приеме изведената от нея различна фактология и да счете за недоказано обвинението срещу подсъдимия, като го оправдае. Посоченото налага ВКС да внесе две предварителни уточнения: Първо, проверката за материална законосъобразност на атакувания акт е възможна само в рамките на вярно установена фактическа обстановка. Тоест, поддържаното основно искане в касационната жалба – за оправдаване на подсъдимия Д. направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК), но само в рамките на правилно изяснени от въззивната инстанция фактически положения, а видно от доводите в жалбите именно те са предмет на недоволство, аргументирано с оплакване от неизрядната процесуална дейност на апелативния съд, в подробно развитите съображения, с които е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК; Второ, посоченото налага по необходимост разглеждане с предимство на релевираните доводи по заявеното касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, понеже при евентуална отмяна на обжалвания съдебен акт разглеждането на възраженията за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието се явява безпредметно. I. Възражението за допуснато от контролираната инстанция нарушение по см. на чл. 348, ал. 1т 2 НПК настоящият касационен състав намира за неоснователно. Цялостната ... Прочетете още