чл. 14 НПК

Общоопасни престъпления | Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: І. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. Окръжният съд – Русе признал подсъдимия П. Б. И. за виновен в това, че през периода 15.09.2011 г. -23.09.2011 г. в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай, младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Русе в условията на продължавано престъпление сам и в съучастие като съизвършител с други длъжностни лица по време на полицейски проверки е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба – да състави акт за административно нарушение по ЗДП, както следва: – на 15.09.2011 г., около 15,00 ч, в описаното качество на длъжностно лице, по време на извършена полицейска проверка на С. Д. Д. е поискал и приел дар, който не му се следва – 100 румънски леи (левова равностойност 45,52 лева), за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДП; – на 23.09.2011 г., за времето от 12,30 до 14,00 ч., в описаното качество на длъжностно лице, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р. Р. Б. по време на извършена полицейска проверка на С. Д. Д. е поискал и приел дар, който не му се следва – 20 евро (левова равностойност 39, 19 лева), за да не извърши действие по служба – ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №99/08.03.2023 по дело №112/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 НПК. По същество е основателна, макар и не по всички изложени съображения. I. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение налага приоритетно да бъде разгледано, доколкото при евентуалното му констатиране, налагащо ново разглеждане на делото, се явява безпредметно произнасянето по доводите, засягащи касационните основания по т. 1 и т. 3 на чл. 348 НПК. ВКС го намира за неоснователно, но счита за необходимо предварително да посочи следното: Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, касационната инстанция дължи произнасяне само по заявените от страните касационни основания и по аргументите, с които същите са обосновани. Извън тези ограничения на касационния контрол са само случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. С направеното уточнение и след като в рамките на извършената проверка не се откриват абсолютни по своя характер нарушения, допуснати от инстанционните съдилища, предвид и вида на производството, което е протекло пред първостепенния съд по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 372, т. 2 НПК и възражения, срещу законосъобразността на което не са отправени от касатора, то и параметрите на допустимия касационен контрол по наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са ограничени само в аргументите, с които същото е заявено. Така формулирани, възраженията за допуснато ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №96/07.03.2023 по дело №80/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г. на Окръжен съд – Перник, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимият Р. С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.05.2014 год. до 13.05.2017 г. в [населено място], използвал не по предназначение – съгласно задълженията си по договор №г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и приложения към него бизнес план, получени по сметка в Банка банка – клон /населено място/ финансови средства в размер на 14 501,22 лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за използване не по предназначение на сумата 9944,78 лева, представляваща разликата до 24 446 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия адвокат Т. и адв. Е. А. и от самия подсъдим, с Решение ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 189 НПК, чл. 254б ал. 1 НК, чл. 254б НК, чл. 304 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 78а НК

съдия Даниел Луков

Решение №87/01.03.2023 по дело №956/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г. на Окръжен съд – Видин, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 13.02.2017г. на път I-1/Е79/ от [населено място] – [населено място] при километър 48+630, при управление на МПС – лек автомобил „марка с рег. [рег. номер на МПС] в посока от [населено място] към [населено място] в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – като водач на ППС не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното от него превозно средство, като при избиране на скоростта на движение – 105 км/ч, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и при навлизане в ляв завой с радиус от 101-93м. в най-острата част и 2% наклон на пътя, мокра настилка на пътя и критична скорост на движение в завоя от 84км/ч, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната пътна лента, с което реализирал ПТП, като ударил челно движещият се т. а. марка „марка, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Т. Ц. и по непредпазливост причинил смъртта му, като подсъдимият след деянието е направил всичко, зависещо ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №86/01.03.2023 по дело №16/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да направи собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. ВКС споделя становището на съда, че събраната доказателствена съвкупност формира стабилна основа за осъждане на жалбоподателя, за когото е установено, че е действал като помагач, ползвайки собствения си лек автомобил /марка/, за да превози до местопрестъплението двама от извършителите / С. и И. /, с което е улеснил осъществяване на замисленото престъпление. Неоснователно се сочи, че осъждането на жалбоподателя почива само на т. нар. „оговор“. Понятието „оговор“ не е дефинирано легално, но в теорията и съдебната практика е изяснено, че под „оговор“ се разбират обясненията на обвиняем или подсъдим, в които се съдържа твърдение за участието на друго лице в престъплението, като са възможни две хипотези: че другото лице е участвало наред с лицето, което прави това изявление, или че престъплението е извършено само от другото лице. Процесуалният закон не забранява осъждането на подсъдим да се основава на обясненията на друг подсъдим или подсъдими, но, за да бъде спазен стандарта на чл. 303 НПК, е необходимо да бъдат събрани и други доказателства, подкрепящи твърденията, съдържащи се в „оговора, които / подкрепящи доказателства / да бъдат оценени при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Когато се установи, че са събрани доказателства, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 303 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

съдия Блага Иванова

Решение №78/23.02.2023 по дело №811/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 НПК, намери за установено следното: С присъда от 13.03.2022 г., постановена по НОХД №[/aam]г. Софийският районен съд (СРС) е признал подсъдимия Г. А. П. за невинен в това, на 01.04.2020 г., около 2,00 ч. в гр. София, по ул.„В. П.“, с посока на движение от ул.„Н. Г.“ към ул.„У.“ да е управлявал моторно превозно средство – л. а.“Фолксваген“, модел „**“, с рег. №[/aam]гласно Списък І към Приложение №[/aam]гласно чл. 6, ал. 9 Наредба №г., обн. ДВ бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози: „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурора Софийска районна прокуратура срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД №г. по описа на СГС, като с присъда от 29.06.2022 г. въззивният съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК отменил изцяло присъдата на СРС и постановил нова, с която осъдил подсъдимия Г. А. П. по предявеното му обвинение за това, че на 01.04.2020 г., около ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Галина Тонева-Дачева

чл. 102 НПК, чл. 14 НПК, чл. 253 т. 2 НПК, чл. 304 НПК, чл. 319 ал. 1 НПК, чл. 327 НПК, чл. 334 т. 2 НПК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 343г НК, чл. 347 НПК, чл. 59 ал. 4 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №66/14.02.2023 по дело №747/2022 №/..2023 по дело №/2022

Подкупи | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният акт не страда от претендираните от защитата пороци, тъй като същият е изготвен при стриктно спазване на изискванията по чл. 339 НПК. Съдът е изложил фактическата обстановка, която приема, след което е пристъпил към подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е формирал своите изводи по релевантните факти. Сред приетите от въззивния съд факти липсва такъв, че присъствалите на мястото на инкриминираните събития полицейски служители са възприели предаването на процесната сума, какъвто довод се излага от защитата. Във фактическата обстановка, приета от съда, е посочено, че информация с такова съдържание е била предадена на св. С., ръководител на специализираната полицейска операция, който е дал разпореждане за задържане на подсъдимите. Изяснено е, включително и от показанията на св. М., че моментът на задържане е избран неслучайно, а е свързан с настъпване на определено обстоятелство, а именно: получаване на информация от екипа на служители от служба „ДАТО“ МВР, че е извършена „размяна на веществени доказателства, която информация е представлявала сигнал за начало на операцията. Във ВДС, събрани чрез СРС, а именно: видеозапис на срещата между четиримата подсъдими, след която същите са задържани, се съдържат данни, че участвалите в срещата четирима мъже / подсъдимите А., В., М. и Д. / са станали от масата в заведението, като подсъдимият М. е носел черна мъжка кожена чанта, с размери, приблизително 40/30/5 см, подсъдимият А. е взел от масата черен мобилен телефон и бял ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 20 ал. 4 НК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 303 НПК, чл. 304 ал. 1 НК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

съдия Блага Иванова

Решение №50002/07.02.2023 по дело №692/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора ВКП А. Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. №[/aam]г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по жалба на адв. В. С. – защитник на подс. А. В. Д. срещу решение №[/aam]г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд №[/aam]г. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като се претендира, че решението е постановено в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 НПК, тъй като въпреки формалното наличие на мотиви, те не давали отговор на нито едно от оплакванията на касатора, което било необходимо с оглед липсата на яснота в обвинителната теза. Твърди се, че липсват доказателства за приетата от съда фактическа обстановка касаеща снабдяването на подсъдимата с фактурите, в които били вписани неверни обстоятелства, както и за това, че тя ги е предавала на счетоводителя К., който ги отразявал в дневниците за покупките и формирал неверен данъчен резултат, поради неоснователно приспадане на данъчен кредит. Графологическите експертизи не установявали подс. Д. да е автор на положените подписи, и отделно от това тя не е могла да предполага тяхната неистинност. Касаторът оспорва доказаността на авторството на престъплението по чл. 255 НК ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50003/01.02.2023 по дело №269/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора ВКП Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. №[/aam]г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба на адв. М. А. – защитник на подс. П. К. срещу решение №[/aam]г. постановено по внохд №[/aam]г. на Апелативен съд – Бургас. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 НПК. Претендира се, че решението е постановено в отклонение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като съдът е възприел превратно доказателствата и от там фактическата обстановка, без да положи усилия за установяване на обективната истина по делото. Съдът не е изпълнил процесуалните изисквания да направи цялостен анализ на гласните доказателствени източници по отношение на тяхната достоверност, надеждност и достатъчност. Сочат се нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата и липсата на отговори на наведените възражения, с което съдебния акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивният съд е игнорирал напълно част от доказателствата, други е тълкувани избирателно и превратно. Не са обсъдени противоречията между показанията на св. Т. Ж. и св. П. Т., както и информацията, която установява протокола за доброволно предаване, заповедите за задържане ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Невена Грозева-Недева

чл. 14 НПК, чл. 29 ал. 1 НК, чл. 305 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354а ал. 6 НК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 2 НК

Решение №57/26.01.2023 по дело №172/2022 №/..2023 по дело №/2022

Изнасилване | Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда от 29.09.2020 г., постановена по Н. О. Х. Д. №[/aam]г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Ш. С. С. е признат за невиновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г. –престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и го е оправдал по това обвинение. С въззивна присъда от 27.10.2021г., постановена по внохд №[/aam]г., Софийски градски съд, 8-ви въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ш. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г., като проникнал с члена си във влагалището й и като я принудил към това със сила – хванал я с дясната си ръка за врата, а с лявата през корема, запушил и устата с неустановен по делото предмет – парцал и я повалил на земята, съблякъл дрехите и против волята и, легнал върху нея и осъществил полов акт, както и със заплашване – казал и „Млъквай, ма, защото ще те убия!“, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. първо-во и 2-ро вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.