чл. 14 НПК

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. В. Ч. срещу нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд №г, по ВНОХД №638/22. С въззивния акт е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Червен бряг, №г, по НОХД №34/2021, и подсъдимият е признат за виновен, както следва: 1/ в това, че на 9.10.2018г в [населено място], е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода, 2/ в това, че по същото време и на същото място, без надлежно разрешение, е държал високорискови наркотични вещества: марихуана, с общо тегло 492, 635 гр, на обща стойност 2 955, 81 лв, и амфетамин, с тегло 3, 889 гр, на обща стойност 116, 67 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК, е осъден една година „лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв, 3/ в това, че по същото време и на същото място, е отглеждал два броя растения от рода на коноп / марихуана /, с общо тегло 228, 500 гр, на обща ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 161 ал. 2 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 66 НК

съдия Блага Иванова

Решение №143/24.04.2023 по дело №127/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. РС – Троян е признал подсъдимия Г. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо НК и съгласно чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 2 000лв. Приложил е и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца по Споразумение №г., постановено по нохд №г. по описа на Районен съд – Троян, влязло в законна сила на 28.06.2019 година. Съдът се е произнесъл както по веществените доказателства, така и относно разноските по делото. По жалба на подсъдимия, с въззивна присъда №г. на Окръжен съд – Ловеч, постановена по внохд №306/2022г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, както и с направените разноски по делото. Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият е основателен. Наведените в протеста доводи за допуснати от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 102 НПК, чл. 110 ал. 1 НПК, чл. 14 ал. 2 НПК, чл. 14 НПК, чл. 305 ал. 3 НПК, чл. 305 НПК, чл. 339 ал. 3 НПК, чл. 339 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 68 ал. 1 НК

съдия Даниел Луков

Решение №/..2023 по дело №/2023

Лека телесна повреда | Престъпления против личността | Телесна повреда

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. П. Д. срещу решение на Бургаски апелативен съд №г, по ВНОХД №г, по НОХД №432/19. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода от 15.05.2018г до 30.07.2018г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице: полицейски инспектор в Участък „Надежда на РУ МВР /населено място/, приел дар, който не му се следва, а именно: пари и вещи, на обща стойност 60, 49 лв, като подкупът е извършен от полицейски орган, с оглед на което и на основание чл. 302, т. 1, б. а вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 1 000 лв, и „лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР“, за срок от две години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Не са обсъдени всички възражения на подсъдимия и защитата му, а обсъдените ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №124/04.04.2023 по дело №967/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Софийският градски съд с присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г., е признал подсъдимият Б. И. Х. за невинен в това, че – на 20.05.2020 г., около 22,35в [населено място], ж. к “Св. Т.“, пред бл. 347а да е нанесъл удар в областта на устата на полицейски служител от състава на АП-122 към 03-то РУ- СДВР В. П. Д. – К., при изпълнение на службата й, с което да й е причинил болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто във вр. с чл. 130, ал. 2 НК; – на същата дата, време и място да е напръскал с лютив спрей в областта на очите полицейския служител от състава на АП-122 към 03-то РУ -СДВР В. В. Й., при изпълнение на службата му, с което да му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто във вр. с чл. 130, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимата Н. Т. К. е призната за невинна в това на същата дата, време и място да е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Ружена Керанова

чл. 130 ал. 1 НК, чл. 130 ал. 2 НК, чл. 14 НПК, чл. 303 ал. 2 НПК, чл. 304 НПК, чл. 314 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

Решение №50154/28.03.2023 по дело №551/2022 №/..2023 по дело №/2022

Общоопасни престъпления | Противозаконно отнемане на МПС

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания, възражението на подсъдимия срещу него и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда от 10.06.2020 г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав, подсъдимият Н. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през периода от 24.07.2014 г. до 26.03.2015 г. с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ – моторно превозно средство, автомобил „марка с италиански регистрационни табели /рег. №[/aam]гал, че е придобита от другиго чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 НК и предметът на деянието е в големи размери, поради което и на осн. чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер 5000/ пет хиляди/ лв. В тежест на подсъдимия Н. са възложени разноските по делото и съответните държавни такси. С нова въззивна присъда №г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 13-ти въззивен състав, постановена по в. н. о. х. д. №г. присъдата на СРС от 10.06.2020 г. по н. о. х. д. №г. е била отменена и подсъдимият Н. е бил признат за невиновен и оправдан ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 281 ал. 4 НПК, чл. 304 НПК, чл. 319 ал. 1 НПК, чл. 346 ал. 1 НК, чл. 346 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 54 НК

съдия Красимира Медарова

Решение №116/27.03.2023 по дело №168/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: ОБЩИ ПОСТАНОВКИ: Преди да се вземе отношение по съществото на допустимите за обсъждане възражения, се налага разясняване на няколко обстоятелства, повод за което дава съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея, както и претенциите в съдебно заседание. Първо, както е видно от разпоредбата на чл. 346, т. 1 НПК и както дългократно през годините този съд е заявявал, предмет на проверка пред ВКС е решението на втората инстанция, в случая САС, а не присъдата на първата такава, в случая СГС. Разбира се, доколкото въззивният съд изпълнява ролята на втора първа инстанция, той е длъжен да разгледа всеобхватно материалите по делото и да ги прецени в контекста на сезирането му от съответна страна по съответен ред. Същевременно се контролира постановената от първоинстанционния съд присъда и няма пречка да се сподели аргументация по нея изцяло или отчасти, стига да се изрази отношението с дължима мотивировка. Това не означава автоматично, че предмет на разглеждане пред ВКС става първостепенният съдебен акт, дори и съображения по него да са инкорпорирани в ревизираното решение; нито пък че липсват собствени за втората инстанция мотиви. Преценката за изложеното винаги е конкретна за всяко отделно наказателно производство. Ето защо искане за отмяна на присъда, при ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Теодора Стамболова

чл. 102 НПК, чл. 116 ал. 1 НК, чл. 14 НПК, чл. 153 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 36 НК, чл. 56 НК

Решение №50007/27.03.2023 по дело №401/2022 №/..2023 по дело №/2022

Кражба | Кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив подсъдимите Б. М. А. и Г. Д. А. са признати за виновни в извършване на престъпления, съответно подсъдимият А. – по чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1. б. а и б, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият А. – по чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК за извършването, на които са им наложени наказания от по десет години лишаване от свобода за всеки един от тях, които да изтърпят при първоначален строг режим на изтърпяване, като са оправдани за част от предмета и стойността на обвинението. С присъдата на окръжния съд, на осн. чл. 59, ал. 1 и 2 НК от изтърпяването на наказанията е приспаднато задържането на подсъдимите под стража и по ЗМВР. Със същата присъда подсъдимите А. и А. са осъдени солидарно да заплатят в полза на гражданските ищци обезщетение за имуществени вреди от извършеното престъпление, както следва: в полза на гражданския ищец УМБАЛ „име 3 169,83 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №113/23.03.2023 по дело №70/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест е основателен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Законосъобразно съдът не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите З. и А. в частта им, съдържаща информация за съществуващ траен интерес на двамата подсъдими към търсене и търговия с археологически ценности. Вярно въззивният съд е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 14 НПК, чл. 277а ал. 2 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №107/16.03.2023 по дело №108/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. РС – Хасково е признал подсъдимия Г. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200лв. Постановил е това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. На основание чл. 343г НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от седем месеца, като от това му наказание е било приспаднато времето, през което същият е бил лишен по административен ред от това си право. По жалба на защитника на подсъдимия адвокат С., с въззивна присъда №г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по внохд №г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен. Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.