чл. 14 НПК
Наказателно-процесуален кодекс
Вземане на решения по вътрешно убеждение
Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
Решение №50007/27.03.2023 по дело №401/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив подсъдимите Б. М. А. и Г. Д. А. са признати за виновни в извършване на престъпления, съответно подсъдимият А. – по чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1. б. а и б, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият А. – по чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК за извършването, на които са им наложени наказания от по десет години лишаване от свобода за всеки един от тях, които да изтърпят при първоначален строг режим на изтърпяване, като са оправдани за част от предмета и стойността на обвинението. С присъдата на окръжния съд, на осн. чл. 59, ал. 1 и 2 НК от изтърпяването на наказанията е приспаднато задържането на подсъдимите под стража и по ЗМВР. Със същата присъда подсъдимите А. и А. са осъдени солидарно да заплатят в полза на гражданските ищци обезщетение за имуществени вреди от извършеното престъпление, както следва: в полза на гражданския ищец УМБАЛ „име 3 169,83 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №113/23.03.2023 по дело №70/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест е основателен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Законосъобразно съдът не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите З. и А. в частта им, съдържаща информация за съществуващ траен интерес на двамата подсъдими към търсене и търговия с археологически ценности. Вярно въззивният съд е ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №107/16.03.2023 по дело №108/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. РС – Хасково е признал подсъдимия Г. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200лв. Постановил е това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. На основание чл. 343г НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от седем месеца, като от това му наказание е било приспаднато времето, през което същият е бил лишен по административен ред от това си право. По жалба на защитника на подсъдимия адвокат С., с въззивна присъда №г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по внохд №г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен. Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50163/15.03.2023 по дело №429/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: І. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. Окръжният съд – Русе признал подсъдимия П. Б. И. за виновен в това, че през периода 15.09.2011 г. -23.09.2011 г. в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай, младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Русе в условията на продължавано престъпление сам и в съучастие като съизвършител с други длъжностни лица по време на полицейски проверки е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба – да състави акт за административно нарушение по ЗДП, както следва: – на 15.09.2011 г., около 15,00 ч, в описаното качество на длъжностно лице, по време на извършена полицейска проверка на С. Д. Д. е поискал и приел дар, който не му се следва – 100 румънски леи (левова равностойност 45,52 лева), за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДП; – на 23.09.2011 г., за времето от 12,30 до 14,00 ч., в описаното качество на длъжностно лице, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р. Р. Б. по време на извършена полицейска проверка на С. Д. Д. е поискал и приел дар, който не му се следва – 20 евро (левова равностойност 39, 19 лева), за да не извърши действие по служба – ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
чл. 124 НПК, чл. 14 НПК, чл. 141 ал. 2 НПК, чл. 141 НПК, чл. 177 ал. 1 НПК, чл. 279 ал. 1 т. 4 НПК, чл. 279 НПК, чл. 283 НПК, чл. 301 ал. 1 НК, чл. 305 ал. 3 НПК, чл. 314 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК
Решение №99/08.03.2023 по дело №112/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 НПК. По същество е основателна, макар и не по всички изложени съображения. I. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение налага приоритетно да бъде разгледано, доколкото при евентуалното му констатиране, налагащо ново разглеждане на делото, се явява безпредметно произнасянето по доводите, засягащи касационните основания по т. 1 и т. 3 на чл. 348 НПК. ВКС го намира за неоснователно, но счита за необходимо предварително да посочи следното: Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, касационната инстанция дължи произнасяне само по заявените от страните касационни основания и по аргументите, с които същите са обосновани. Извън тези ограничения на касационния контрол са само случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. С направеното уточнение и след като в рамките на извършената проверка не се откриват абсолютни по своя характер нарушения, допуснати от инстанционните съдилища, предвид и вида на производството, което е протекло пред първостепенния съд по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 372, т. 2 НПК и възражения, срещу законосъобразността на което не са отправени от касатора, то и параметрите на допустимия касационен контрол по наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са ограничени само в аргументите, с които същото е заявено. Така формулирани, възраженията за допуснато ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №96/07.03.2023 по дело №80/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г. на Окръжен съд – Перник, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимият Р. С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.05.2014 год. до 13.05.2017 г. в [населено място], използвал не по предназначение – съгласно задълженията си по договор №г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и приложения към него бизнес план, получени по сметка в Банка банка – клон /населено място/ финансови средства в размер на 14 501,22 лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за използване не по предназначение на сумата 9944,78 лева, представляваща разликата до 24 446 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия адвокат Т. и адв. Е. А. и от самия подсъдим, с Решение ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №87/01.03.2023 по дело №956/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г. на Окръжен съд – Видин, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 13.02.2017г. на път I-1/Е79/ от [населено място] – [населено място] при километър 48+630, при управление на МПС – лек автомобил „марка с рег. [рег. номер на МПС] в посока от [населено място] към [населено място] в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – като водач на ППС не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното от него превозно средство, като при избиране на скоростта на движение – 105 км/ч, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и при навлизане в ляв завой с радиус от 101-93м. в най-острата част и 2% наклон на пътя, мокра настилка на пътя и критична скорост на движение в завоя от 84км/ч, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната пътна лента, с което реализирал ПТП, като ударил челно движещият се т. а. марка „марка, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Т. Ц. и по непредпазливост причинил смъртта му, като подсъдимият след деянието е направил всичко, зависещо ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №86/01.03.2023 по дело №16/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да направи собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. ВКС споделя становището на съда, че събраната доказателствена съвкупност формира стабилна основа за осъждане на жалбоподателя, за когото е установено, че е действал като помагач, ползвайки собствения си лек автомобил /марка/, за да превози до местопрестъплението двама от извършителите / С. и И. /, с което е улеснил осъществяване на замисленото престъпление. Неоснователно се сочи, че осъждането на жалбоподателя почива само на т. нар. „оговор“. Понятието „оговор“ не е дефинирано легално, но в теорията и съдебната практика е изяснено, че под „оговор“ се разбират обясненията на обвиняем или подсъдим, в които се съдържа твърдение за участието на друго лице в престъплението, като са възможни две хипотези: че другото лице е участвало наред с лицето, което прави това изявление, или че престъплението е извършено само от другото лице. Процесуалният закон не забранява осъждането на подсъдим да се основава на обясненията на друг подсъдим или подсъдими, но, за да бъде спазен стандарта на чл. 303 НПК, е необходимо да бъдат събрани и други доказателства, подкрепящи твърденията, съдържащи се в „оговора, които / подкрепящи доказателства / да бъдат оценени при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Когато се установи, че са събрани доказателства, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №78/23.02.2023 по дело №811/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 НПК, намери за установено следното: С присъда от 13.03.2022 г., постановена по НОХД №[/aam]г. Софийският районен съд (СРС) е признал подсъдимия Г. А. П. за невинен в това, на 01.04.2020 г., около 2,00 ч. в гр. София, по ул.„В. П.“, с посока на движение от ул.„Н. Г.“ към ул.„У.“ да е управлявал моторно превозно средство – л. а.“Фолксваген“, модел „**“, с рег. №[/aam]гласно Списък І към Приложение №[/aam]гласно чл. 6, ал. 9 Наредба №г., обн. ДВ бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози: „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурора Софийска районна прокуратура срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД №г. по описа на СГС, като с присъда от 29.06.2022 г. въззивният съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК отменил изцяло присъдата на СРС и постановил нова, с която осъдил подсъдимия Г. А. П. по предявеното му обвинение за това, че на 01.04.2020 г., около ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №66/14.02.2023 по дело №747/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният акт не страда от претендираните от защитата пороци, тъй като същият е изготвен при стриктно спазване на изискванията по чл. 339 НПК. Съдът е изложил фактическата обстановка, която приема, след което е пристъпил към подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е формирал своите изводи по релевантните факти. Сред приетите от въззивния съд факти липсва такъв, че присъствалите на мястото на инкриминираните събития полицейски служители са възприели предаването на процесната сума, какъвто довод се излага от защитата. Във фактическата обстановка, приета от съда, е посочено, че информация с такова съдържание е била предадена на св. С., ръководител на специализираната полицейска операция, който е дал разпореждане за задържане на подсъдимите. Изяснено е, включително и от показанията на св. М., че моментът на задържане е избран неслучайно, а е свързан с настъпване на определено обстоятелство, а именно: получаване на информация от екипа на служители от служба „ДАТО“ МВР, че е извършена „размяна на веществени доказателства, която информация е представлявала сигнал за начало на операцията. Във ВДС, събрани чрез СРС, а именно: видеозапис на срещата между четиримата подсъдими, след която същите са задържани, се съдържат данни, че участвалите в срещата четирима мъже / подсъдимите А., В., М. и Д. / са станали от масата в заведението, като подсъдимият М. е носел черна мъжка кожена чанта, с размери, приблизително 40/30/5 см, подсъдимият А. е взел от масата черен мобилен телефон и бял ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по нак. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "НПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "НПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 20 000 съдебни решения на Върховния касационен съд, Наказателна колегия с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.