чл. 93 т. 8 НК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание при закрити врати на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело №г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК, е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия С. В. и самостоятелна такава на защитника адв. П. В., против въззивно решение №г., постановено по внохд №г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбите са наведени трите касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от двете предходни инстанции при анализа и оценката на доказателствения материал по делото, като постановените съдебни актове почиват на предположения, тъй като драстично е занижен установения в съдебната практика стандарт за доказване. Според защитника разпитите на пострадалата са проведени незаконосъобразно – пред по-нисък по степен първоинстанционен съд, без на малолетната свидетелка да е разяснено правото по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства, още повече че в тях се наблюдават фрагментарни, неясни и противоречиви изявления, като конкретните деяния срещу половата й неприкосновеност не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Този, характеризиран по-скоро като белетристичен“, а не „юридически“ подход, залегнал в основата на обвинителния акт, ... Прочетете още