чл. 22 НПК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело №г. и за да се произнесе взе предвид следното: Настоящото, трето касационно производство, е образувано по постъпила жалба на подсъдимия М. С., чрез защитника адв. М. С., против въззивно решение №г., постановено по внохд №г. по описа на Военно – апелативния съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Посочено е, че макар обжалваното решение да е с обем от няколко десетки страници, въззивният състав без анализ на доказателствата е преповторил напълно възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Недоказано и невярно останало твърдението, че след като подсъдимият научил, че е обявен за общо държавно издирване, инцидентно напуснал пределите на страната, без да спази съответните правни действия по Кодекса на труда, за прекратяване на трудовото му правоотношение с Министерство на отбраната. Лишено от всякаква логика е възприетото от предходните инстанции, че в случая не са касае за инцидентна проява от страна на подсъдимия, а извършеното представлявало системни и целенасочени действия, което характеризира деянието с висока степен на обществена опасност, при условие, че поведението на пострадалата е актьорска игра, която има за цел да нарани чрез подсъдимия нейната майка, тъй като момичето се е чувствала изоставена от ... Прочетете още