чл. 26 ал. 1 НК

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел за установено, че инкриминираните две тегления на средства от банковата карта на свидетеля К. са осъществени от Е.. Този извод се потвърждава от показанията на пострадалия, от заключението на приетата лицево- идентификационна експертиза, а и не се оспорва от подсъдимия. Основният спор в процеса е свързан с преценката за това дали осъществената от подсъдимия трансакция е извършена без знанието на титуляря на сметката или с негово съгласие и по негово поръчение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на съгласие за извършените тегления се установява от това, че те са осъществени в населено място- гр. Разград, различно от това, в което към този момент се е намирал свидетеля К.. Това е и причината обясненията на подсъдимия за това, че е изтеглил средствата по молба на пострадалия и непосредствено след това му ги е предал да не могат да бъдат възприети, тъй като това е било обективно невъзможно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 107 ал. 3 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 ал. 3 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №22/16.01.2023 по дело №824/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване Настоящото искане е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съгласно чл. 419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Настоящото производство е образувано по обвинение за извършено от осъдения З. престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. След приключване на разследването първостепенният Окръжен съд-Бургас е сезиран със споразумение, изготвено от прокурора и защитника на осъдения З. за решаване на делото. В текста на споразумението е вписано, че причинените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 627, 16 лева са възстановени. След внасяне по реда на чл. 381 НПК на споразумението и след като е било образувано НОХД №г. съдията- докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и след провеждането му на 18.03.2022 г. по реда на чл. 382, ал. 7 НПК е постановил определение №гнатото между страните споразумение, с което осъденият З. се е признал за виновен в това, че за времето от 07.12.2018 г. до 16.04.2019 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент- банкова дебитна карта на „У. Б.“ АД и без съгласието ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 26 ал. 1 НК, чл. 36 НК, чл. 381 ал. 3 НПК, чл. 381 НПК, чл. 382 ал. 5 НПК, чл. 382 ал. 7 НПК, чл. 419 НПК, чл. 421 ал. 1 НПК

Решение №50152/12.01.2023 по дело №337/2022 №/..2023 по дело №/2022

Вещно укривателство | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: І. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. от Районния съд – Горна Оряховица, подсъдимият К. И. К. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимият Ц. Н. И. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209 и чл. 20, ал. 4 НК. Районният съд признал подсъдимите К. К. и П. Е. за виновни в това, че за времето от 14.08.2012 г. до 21.09.2012 г. в гр. Търговище и гр. Варна при условията на продължавано престъпление -с две деяния от 14.08.2012 г. до 17.08.2012 г., съответно от 14.09.2012 г. до 21.09.2012 г., след предварителен сговор и с посредственото извършителство на Р. Г., с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили у К. Д. заблуждение, че ще му доставят и продадат 600 тона, съответно 700 тона царевица, и с това причинили на „А. Б.“ ООД имотна вреда в големи размери, възлизаща общо на 623 400 лева, измамата е извършена от две лица, предварително сговорили се за нейното извършване, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Ружена Керанова

Решение №50118/10.01.2023 по дело №555/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. по описа на окръжен съд – Благоевград подс. Т. М. М. е признат за виновен за деяние по чл. 351, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 350, ал. 3, предл. първо и предл. трето вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК като е осъден и му е наложено наказание пет години лишаване от свобода при общ режим. Със същата присъда подс. М. е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение, както и за това в състава на продължаваното престъпление от деянието му да е последвала смъртта на Р. Т. и смъртта на С. Г.. С цитираната присъда подс. М. е осъден да заплати на гражданските ищци М., М., М., С. М. и П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., като исковете за горницата са отхвърлени. Подсъдимият е осъден да заплати на А. К., Х., Д. К. и С. К. сумата от по 80 000 лв. – неимуществени вреди и са отхвърлени исковете за горницата. Подсъдимият е осъден да заплати на Д. К. сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди и искът за сумата над този размер е отхвърлен. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на М. Б., Н. Н. и Ю. М. по 20 000 лв., на И. Н. – 30 000 лв., ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Петя Колева-Рушанова

чл. 107 НПК, чл. 145 ал. 1 НПК, чл. 147 НПК, чл. 148 ал. 1 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 246 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 303 ал. 1 НПК, чл. 303 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 350 ал. 3 НК, чл. 351 ал. 2 НК

Решение №50136/10.01.2023 по дело №553/2022 №/..2023 по дело №/2022

Блудство с лице, ненавършило 14 г. | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият А. Х. Е. е бил признат за виновен в това, че от неустановена дата през месец януари 2012г. до месец юни 2016г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – И. Г. К., като блудството представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Съдът признал подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъплението чрез използване положение на надзор и чрез използване на безпомощно състояние на пострадалата, като в тази част го е оправдал, както и по първоначално повдигнатото му обвинение по ал. 2, т. 3 и т. 4 на чл. 149 НК. Със същата присъда подсъдимият Е. е признат за виновен за това, че на неустановени дати и месец през периода от месец юли 2016г. до месец август 2018г., при условията на продължавано престъпление в [населено място] на [улица], №годишна възраст – И. Г. К., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №8/05.01.2023 по дело №879/2022 №/..2023 по дело №/2022

Блудство с лице, ненавършило 14 г. | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите на подсъдимия и на частните обвинители, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Е. Д. Ж. (E. D. J.), роден в гр. Кобленс, Федерална Република Германия, гражданин на Френската република, за виновен в няколко престъпления, както следва: 1. На 02.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на три малолетни лица, а именно – М. Р. С. на 11 г., Т. В. С. на 10 г. и К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода; 2. На 04.01.2020 г. в дома си, в с. Ц., община Балчик, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на две малолетни лица, а именно – М. Р. С. на 11 г. и К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода; 3. На 05.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., извършил действия, с цел да възбуди и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №4/03.01.2023 по дело №962/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ с отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание /на осъдения-това по приложената молба/ и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящото производство, намира за установено следното: В искането на Главния прокурор за възобновяване са отразени процесуални и материалноправни неблагополучия по присъдата на първата инстанция, които не е можело да бъдат отстранени от въззивния съд. Прочитът на съдържанието на иницииращия настоящото производство процесуален документ установява повторение на съображения, отразени по силата на служебната проверка на правилността на атакувания съдебен акт, по споменатото вече решение №[/aam]г., постановено ВнАС по В. Н. Д.199/2022 г. Това обстоятелство не следва да не бъде съобразявано при окачествяване състоятелността на аргументацията по искането за възобновяване, очертана от представителя на държавното обвинение, който сам признава стореното ВнАС. Все в този контекст, няма съмнение, че производството по възобновяване е извънредно и общо погледнато, неговите правила не са обвързани с факта дали съответната страна е изчерпила своите права на атакуване по инстанционен ред или въобще не се е ползвала от тях. Това обаче далеч не означава, че негенерирана нейна лична активност не следва да бъде забелязвана и респективно отбелязвана в светлината на поставените въпроси. ПО РЕЛЕВИРАНОТО ОПЛАКВАНЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Според главния прокурор при разглеждане на делото е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. И това било ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Теодора Стамболова

чл. 102 т. 3 НПК, чл. 255 ал. 3 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 66 НК, чл. 86 ал. 1 т. 2 НК

Решение №/..2022 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело №година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 НПК по жалба на защитника на подс. П. Г. К. срещу решение №г., постановено по внохд №г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата се претендира незаконосъобразност на въззивното решение и се иска отмяната му и връщането на делото за новото му разглеждане на въззивния съд поради съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че въпреки признанието на фактите от страна подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК и провеждането на диференцираната процедура по гл. 27 НПК, е останал неизяснен въпроса за размера на неплатените данъчни задължения, които е следвало да се конкретизират с приемане на ССчЕ. Освен това се релевира оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото размерът на наказанието бил завишен и не съответствал на констатираните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или намаляване на наказанието с приложение на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК до предвидения законов минимум на предвиденото ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.