чл. 354 ал. 5 НПК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н. д. №година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационните жалби на защитниците на подсъдимите Я. Ц. и И. Т. срещу решение №година по в. н. о. х. д. №година по описа на Апелативен съд – Бургас, в които се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Според защитника на подс. Ц. в разрез с разпоредбата на чл. 304 НПК и въз основа на предположение, че подсъдимият е знаел и е подпомогнал св. Д. да извърши престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, той е осъден за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, с което е нарушен закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свързва с твърдение за наличие на абсолютното по своя характер съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви и на двете решаващи инстанции. Сочи се, че съдебните им актове ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Татяна Грозданова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Близнакова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело №год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К., защитник на подс. М. У. О., против присъда №год., постановена от Окръжен съд – Пловдив (ПОС) по в. н. о. х. д. №год. С жалбата и допълнението към нея са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като освен това е развито и оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушения на правилата за събиране, проверка, оценка и анализ на доказателствената съвкупност като е игнорирал част от доказателствата, а други е оценил превратно и незадълбочено без да ги съпостави помежду им, вследствие на което е останало неизпълнено задължението му за разкриване на истината. Оспорват се изводите на вещите лица относно механизма на пътнотранспортното произшествие, станало причина за вземане на кръв и урина за изследване, както и тези за здравословното състояние на подсъдимата след пътния инцидент и способността ѝ да преценява заобикалящата я действителност и да прави изявления във връзка с нея. Твърди се, че отсъства задълбочен отговор на възраженията на защитата за това, че изследваната кръв принадлежи на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мая Цонева

чл. 146 ал. 3 НПК, чл. 146 НПК, чл. 304 НПК, чл. 343б ал. 1 НК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, но е допустима само срещу частта от въззивното решение, с което след отмяна на първоинстанционната присъда наказателното производство по отношение на А. И. Н. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В тази част е налице съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346, т. 4 НПК. Потвърждаването на първоинстанционната присъда в частта, с която е отхвърлен гражданският иск на Е. В. срещу А. Н., не може да бъде предмет на касационен контрол, тъй като е извън обхвата на който и да е от съдебните актове по чл. 346 НПК и не подлежи на разглеждане от ВКС. По същество касационната жалба в допустимата й част е неоснователна. Престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което подс. Н. е наказан с първоинстанционната присъда на Софийския районен съд по н. о. х. д.№[/aam]година от 16.06.2021 година, е извършено на 27.05.2007 година. За него законодателят е предвидил наказание до пет години лишаване от свобода, а не както в нарушение на чл. 2, ал. 1 НК е приел въззивният съд, посочвайки предвиденото понастоящем по-тежко наказание от шест години лишаване от свобода. Тази грешка не се отразява на иначе правилно приложения от Софийския градски съд ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 129 НК, чл. 2 ал. 1 НК, чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 289 НПК, чл. 346 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 80 ал. 1 т. 3 НК

съдия Татяна Грозданова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против собствеността | Унищожаване и повреждане

Възможно ли е допускането на формална (презумптивна) доказателствена сила на което и да е доказателствено средство в наказателния процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

Решение №/..2023 по дело №/2023

Кражба | Кражба в големи размери | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК и от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК, поради което е допустима, но неоснователна. С присъда №година по н. о. х. д. №година, СГС признал подс. Н. Й. за виновен в това, че на 11.06.2020 година в гр. София държал в кухината на подлакътник, разположен между задните седалки на лек автомобил марка „М.“ с ДК [рег. номер на МПС] , паркиран в оградения двор на автосервиз, находящ се на ул. „Стадион“ №големи количества – 398 бр. банкноти с номинал от по 100 евро всяка, като знаел, че са подправени и на основание чл. 244, ал. 2, предл. първо, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от пет години. Със същата присъда СГС се произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото. Присъдата била потвърдена Софийския апелативен съд с обжалваното по касационен ред решение №година по в. н. о. х. д. №година. Съдържанието на касационната жалба, а и доводите на защитника, развити пред касационната инстанция, налагат няколко принципни бележки. Първата се отнася до това, че касационният контрол, за разлика от въззивния, не ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Районният съд – Бургас е признал подс. К. Г. Г. за виновен в това, че на 26.06.2018 год. в [населено място] чрез използване на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, отнел чужда движима вещ – л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег №гово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и т. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 22.01.2018 год. – 26.06.2018 год., както и за разликата до пълния размер на обвинението. На основание чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимите ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №150/26.04.2023 по дело №181/2023 №/..2023 по дело №/2023

Лъжесвидетелстване | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: По- голямата част от оплакванията, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че А. е управлявал автомобила, с който е претърпял пътен инцидент, като е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 118 НПК, чл. 290 НК, чл. 303 ал. 2 НПК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 2 НК

Решение №136/18.04.2023 по дело №183/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против личността | Телесна повреда | Телесна повреда, причинена по хулигански подбуди

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Софийски районен съд, НО, 105 състав е признал подс. В. К. И. за виновен в това, че на 17.10.2018г. около 20.30ч. в гр. София, ж. к. “Редута, пред кафе-клуб „Цитадела чрез нанасяне удар с ръка в областта на лицето на К. Д. П. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което на основание чл. 129, а.2 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от една година и шест месеца, чрез налагане на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и двете с продължителност една година и шест месеца, като на основание чл. 304 НПК го оправдал по първоначалното обвинение деянието да е извършено по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. С присъдата, на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимия В. И. да заплати на гражданския ищец К. Д. П. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането -17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 15 000лв. като неоснователен. Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия, като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 НПК, чл. 129 ал. 2 НК, чл. 131 ал. 1 т. 12 НК, чл. 304 НПК, чл. 305 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

съдия Елена Каракашева

Решение №132/12.04.2023 по дело №118/2023 №/..2023 по дело №/2023

Образуване и ръководене на организирана престъпна група | Престъпления против реда и общественото спокойствие

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Съдържанието на депозираната касационна жалба, която в развитите оплаквания за ненадлежна доказателствена основа за осъждането на подс. П. преповтаря въззивната такава, включително и относно отправеното искане за оправдаване на подсъдимия, предпоставя необходимост от предварително уточнение за възможните предели на настоящия касационен контрол. Съгласно очертаните в чл. 347, ал. 1 НПК правомощия на касационната инстанция, ВКС дължи произнасяне по заявените от страните касационни основания и по доводите и съображенията, с които същите са обосновани, като извън тези ограничения на касационния контрол са само случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, каквито по конкретното дело не се откриват. Така уточнените предели на допустимата касационна намеса, недвусмислено възлагат приоритет на въведения касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, понеже проверката за материална законосъобразност на атакувания акт е възможна само в рамките на вярно установена фактическа обстановка. Иначе казано, поддържаното основно искане в касационната жалба – за оправдаване на подсъдимия П. направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК), но само в рамките на правилно изяснени от въззивния съд фактически положения, а видно от доводите в касационната жалба именно те са предмет на недоволство, аргументирано с оплакване от неизрядната процесуална дейност на контролираната инстанция и по-конкретно за основаното на предположение вътрешно убеждение, формирано при: 1/пренебрегване на въведените в чл. 124 НПК и в чл. 177, ал. 1 НПК ограничения; ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №130/10.04.2023 по дело №134/2023 №/..2023 по дело №/2023

Документни престъпления | Съставяне и подправка на неистински частен или официален документ

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК съобрази следното: С присъда от 01.09.2021 год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Софийски районен съд е признал подс. В. З. А. за виновен в това, че на 25.02.2016 год. в [населено място], [улица], /мол/, в магазин на „фирма, като длъжностно лице – сътрудник продажби, съставил неистински частен документ – допълнително споразумение №[/aam]год., на който придал вид, че е писмено изявление на Р. С. Н. и го употребил в базата данни на/фирма/, за да докаже, че съществува правно отношение между/фирма/ и Р. Н. въз основа на това допълнително споразумение, поради което на основание чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда №год., постановена по в. н. о. х. д. №год. по описа на СГС, е отменен и В. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Доколкото немалка част от доводите на държавното обвинение се отнасят до обосноваността на въззивната присъда, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.