чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и пета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело №год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В., служебен защитник на подсъдимия И. Д. срещу въззивно решение №г. на Апелативен съд–гр. Варна, постановено по в. н. о. х. д. №г. В жалбата на служебния защитник на подсъдимия се навеждат всички касационни основания и се иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен състав, алтернативно преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав или намаляване на наложеното наказание. Защитата застъпва становището, че процесуалната дейност на въззивния съд страда от съществени пороци, поради неизвършване на личен разпит на свидетеля А. Я., единствен свидетел – очевидец на деянието, който не е бил намерен, за да бъде разпитан пред съдебния състав с участието на подсъдимия и е бил заличен като свидетел. Счита, че нарушението е съществено, поради това, че съдът е основал изводите си по фактите на показанията на същия свидетел, дадени пред съдия от съответния съд, при положение, че по делото е представен частен запис от телефонен разговор, в който той е направил признание, че е извършител на деянието, което е ... Прочетете още