чл. 13 НПК

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора А. Г., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н. д. №год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат П. П. – служебен защитник на подсъдимия К. А. А., против решение №г., постановено по в. н. о. х. д. №г. по описа на Апелативен съд – София. В касационната жалба са заявени и трите касационни основания. Същественото процесуално нарушение се обосновава с нарушение на чл. 13 НПК, като се твърди, че обективната истина е останала неизяснена, тъй като съдилищата по фактите не са изискали доказателства дали към инкриминирания период свидетелката Т. П. е била в болнично заведение, както пострадалата Г. М. е твърдяла. Защитата намира порок в процесуалната дейност на въззивния съд, който, както първият, безрезервно е кредитирал показанията на тази свидетелка и не е отчел съществените противоречия в тях. С твърдението, че обективната страна на съдийското убеждение не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото е въведен довод и за нарушение на чл. 14 НПК. Твърдението за нарушение на материалния закон се обосновава с позиция за недоказано авторство на деянието и с осъждането на невинен човек. Явната несправедливост на наказанието е мотивирана с високия ... Прочетете още