чл. 26 ал. 1 НК

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност на образуваното пред РС – Бяла наказателно от общ характер производство по следните съображения: Производството по н. о. х. д. №[/aam]година е образувано въз основа на определение №[/aam]година по н. ч. д. №[/aam]година, с което ВКС е възложил на основание чл. 43, т. 3 НПК на Районния съд в гр. Бяла да разгледа н. о. х. д. №година по описа на Районен съд – Русе. Всички съдии от Районен съд – Бяла са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 НПК, мотивирайки се с това, че подсъдимият З. М., на когото с внесения пред РС Русе обвинителен акт било повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, изрично е заявил, че желае делото му да бъде разгледано от съд извън апелативния район на Апелативен съд – Велико Търново с приложеното на л. 83 от н. о. х. д №година искане с вх. №27070/02.11.2022 година. С разпореждане №55/31.01.2023 година на председателя на РС – Бяла производството по н. о. х. д. №17/2023 година е прекратено и делото е изпратено на ВКС. Изложеното обуславя наличието на хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК и налага определянето на друг, еднакъв по степен и от друг съдебен район съд, който да разгледа делото. Това ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 26 ал. 1 НК, чл. 29 ал. 2 НПК, чл. 43 т. 3 НПК

съдия Татяна Грозданова

Решение №92/06.03.2023 по дело №19/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. С Присъда №[/aam]г. по НОХД №[/aam]г., Кюстендилският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия А. Р. Д. български гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за виновен в това, че: I. На 19.10.2021 г. в [населено място], през отворен прозорец на кабинет на първи етаж на административна сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните, намираща се на [улица], противозаконно е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 170 лева и дамска чанта на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 202.00 (двеста и два) лева, от владението на собственика С. С. М. от [населено място], без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. а и б. б НК, след като е бил осъждан с Определение по НОХД №г. по описа на КнРС, в сила от 08.07.2017 г., с което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание по НОХД 162/2017 г., по НОХД №г. и НОХД №г., всички по описа на КнРС, а именно „лишаване от свобода за срок от 18 (осемнадесет) месеца; и с Определение по ЧНД №472/2020 г., с което на основание чл. 25 НК му е наложено общо наказание по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 249 ал. 1 НК, чл. 25 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 319 ал. 1 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 373 ал. 2 НПК, чл. 58а ал. 1 НК

съдия Мария Митева

Решение №88/02.03.2023 по дело №71/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г. по нохд №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Шумен подсъдимият М. А. е признат за виновен в това, че на 07.07.2020 г. в гр. Нови пазар, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент – дебитна карта на „******“ ЕАД с №гласието на титуляря Ж. К., за осъществяване на 2 бр. покупки, като с това му е нанесъл имуществени вреди на обща стойност 108,37 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг режим и глоба в размер на 200 лв. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, от които 1031, 02 лв. по сметка на ОД на МВР – Шумен и 89,77 лв. по сметка на съда. По жалба на служебния защитник адв. М. М. е образувано внохд №г. по описа на Апелативен съд – Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 338 НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационният състав намира изложените от страна на защитата съображения за явна несправедливост на наложеното наказание за частично основателни. При очертаните от законодателя предели ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 249 ал. 1 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 338 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 68 НК, чл. 78а НК, чл. 93 т. 7 НК

съдия Румен Петров

Решение №50001/22.02.2023 по дело №290/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Средна телесна повреда | Телесна повреда

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда от 01.04.2016 г. по нохд №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд: 1. подсъдимите С. Б., И. С., М. А., С. Г., Т. Г., А. К., А. Н., С. Д. и Т. В. са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата на 2009 г. до 26.05.2010 г. в [населено място], С. Б. е ръководил организирана престъпна група, в която са участвали останалите седем подсъдими, като за Т. Г. и А. К. до 07.01.2010 г. и други неустановени по делото лица, като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1 НК за Б. и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК за останалите и при условията на чл. 54 НК са осъдени: – С. Б. на седем години лишаване от свобода – И. С., М. А., С. Г. и Т. Г. на по пет години лишаване от свобода – А. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Румен Петров

Решение №77/22.02.2023 по дело №48/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в РС – Троян на 29.11.2022 г. т. е. в законния шестмесечен срок, считано от фактическото предаване на осъдения от британските на българските власти на 04.11.2022 г, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл. 423 НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда №[/aam]г. по нохд №[/aam]г. по описа на РС – Троян И. А. С. е признат за виновен в извършването на четири деяния, осъществяващи състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ и чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата не е протестирана/обжалвана и е влязла в сила на 02.10.2021 г. Видно от материалите по делото досъдебното производство е образувано с постановление от 13.05.2019 г. на прокурор от РП – Троян. На 16.05.2019 г., след като на С. е назначен служебен защитник, определеният от АК – Ловеч адв. Р. Г., той е привлечен лично в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, взета му е мярка за неотклонение подписка, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 НПК, чл. 424 ал. 1 НПК, чл. 54 НК

съдия Румен Петров

Решение №68/14.02.2023 по дело №907/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С Решение на ВКС, 2 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол. Настоящата инстанция констатира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са отстранени процесуалните нарушения, посочени в отменителното касационно решение. Решението на САС е изготено в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК, извършена е надлежна въззивна поверка на постановената първоинстанционна присъда и е даден изчерпателен отговор на наведените от защитата и подсъдимия възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Съображенията в тази насока са следните: На първо място, САС е изразил правилно становище, че обвинителният акт не страда от пороци, които биха го направили негоден да изпълни процесуалната си роля. На обвиняемия е предявено обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, осъществено чрез три деяния, при условията на чл. 26, ал. 1 НК. В обвинителния акт, при формулиране на обвинението по първите два пункта от продължаваното престъпление, е допусната непрецизност, като са посочени и двете форми на изпълнителното деяние: „избягване установяване на данъчни задължения“ и „избягване на плащане на такива задължения“, без да е направено уточнение коя от тях се визира при първото и второто деяние от продължаваното престъпление/при третото деяние такова уточнение съществува/. В същото време, за да се прецени доколко е налице съществено процесуално ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 255 ал. 3 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 281 ал. 7 НПК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК

съдия Блага Иванова

Решение №58/09.02.2023 по дело №23/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда от 21.05.2018 г. по нохд №[/aam]г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 06.12.2021г., осъденият М. А. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Бил е признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода и за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С присъдата е признат за виновен и му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и за извършено от него престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е било приспаднато и времето, през което осъденият е бил задържан под стража от така наложеното му наказание лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл и по разноските, направени в хода на производството. Присъдата е била проверена по протест на Софийска районна прокуратура, като по внохд 998/2021г. по описа на СГС, решението по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 142а ал. 1 НК, чл. 150 ал. 1 НК, чл. 212 ал. 2 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 247б ал. 1 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 269 ал. 3 т. 1 НПК, чл. 419 НПК, чл. 421 ал. 3 НПК, чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 НПК, чл. 424 ал. 2 НПК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Даниел Луков

Решение №54/08.02.2023 по дело №928/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 2 НПК от процесуално легитимирано лице, срещу акт по чл. 346, т. 1 НПК, подлежащ на касационен контрол, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна. С първоинстанционната присъда №[/aam]година по н. о. х. д. №[/aam]година, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, ОС Пловдив признал подс. Т. Н. Р. за виновен в извършването на две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а НК – затова че на 02.02.2022 година в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив държал без надлежно разрешително и с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин, марихуана и смес от марихуана и тютюн на обща стойност 175,70 лв. и затова че на същата дата и на същото място, при условията на опасен рецидив разпространил без надлежно разрешително на Д. К. Н. високорисково наркотично вещество – 7,86 гр. амфетамин на стойност 235,80 лв. като му наложил наказания за всяко едно от тях след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК от по шест години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд определил общо най-тежко наказание от шест години ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50002/07.02.2023 по дело №692/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора ВКП А. Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. №[/aam]г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по жалба на адв. В. С. – защитник на подс. А. В. Д. срещу решение №[/aam]г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд №[/aam]г. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като се претендира, че решението е постановено в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 НПК, тъй като въпреки формалното наличие на мотиви, те не давали отговор на нито едно от оплакванията на касатора, което било необходимо с оглед липсата на яснота в обвинителната теза. Твърди се, че липсват доказателства за приетата от съда фактическа обстановка касаеща снабдяването на подсъдимата с фактурите, в които били вписани неверни обстоятелства, както и за това, че тя ги е предавала на счетоводителя К., който ги отразявал в дневниците за покупките и формирал неверен данъчен резултат, поради неоснователно приспадане на данъчен кредит. Графологическите експертизи не установявали подс. Д. да е автор на положените подписи, и отделно от това тя не е могла да предполага тяхната неистинност. Касаторът оспорва доказаността на авторството на престъплението по чл. 255 НК ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50158/26.01.2023 по дело №633/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Военен съд – Сливен е признал подсъдимия старши сержант М. П. С. от в. ф. /№г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, чрез употреба на сила и заплашване и използване положение на зависимост над нея, поради което на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от месец август 2015г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положението на зависимост над нея и на основание чл. 155б, ал. 2, т. 2, предл. първо, вр. ал. 1, алт. 2, предл. трето, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението деянието да е извършено в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.