чл. 24 НК

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г. Пловдивският районен съд, VІ. наказателен състав признал подсъдимия М. Н. А. за виновен в три престъпления, а именно: по чл. 270, ал. 1 НК, по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 343, ал. 3, предл. първо, 2 и 6 във вр. с ал. 1, б. б, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, определил по реда на чл. 23 НК едно общо най-тежкото наказание от четири години лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б ЗИНЗС, приспаднал предварителното задържане под стража на осъдения от 07.10.2018 г. до 07.12.2018 г. и в негова тежест възложил разноските по делото. С решение №[/aam]г. по в. н. о. х. д. №г. Пловдивският окръжен съд изменил присъдата, на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, увеличил по реда на чл. 24 НК общото най-тежко наказание на пет години лишаване от свобода, а в останалата част потвърдил съдебния акт. Искането на осъдения М. Н. А. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 23 НК, чл. 24 НК, чл. 270 ал. 1 НК, чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 НПК

съдия Бисер Троянов

Решение №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград, НО, 8-ми състав подсъдимият С. Р. К. е признат за виновен в това, че на 19.02.2019 г., около 04.00 часа в [населено място], на [улица] направил опит да влезе в чуждо жилище, обитавано С. Л. О., собственост на Л. С. О., като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем от въоръжено лице и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 170, ал. 2, предл. първо и 2, вр. ал. 1, предл. първо, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Със същата присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че по същото време и място е направил опит умишлено да умъртви С. Л. О., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години. С присъдата на Окръжния съд подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата от месец март 2018 г. до около 04.00 часа на 19.02.2019 г., в [населено място], на [улица] държал един ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №120/30.03.2023 по дело №11/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Специализиран наказателен съд /СНС/, подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. второ, т. 2, вр. с ал. 2 НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият Л. М. е оправдан по обвинението да е ръководил организираната престъпна група, а останалите трима подсъдими, че са участвали в ръководена от него такава. Със същата присъда подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 за подс. А., М. и Х., а за подс. Х. вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Четиримата подсъдими са оправдани за част от инкриминираната сума в размер на 18 904, 77 лева. За всяко едно от престъпленията на четиримата подсъдими са наложени отделни санкции, като на основание чл. 23 НК са им определени общи наказания за трите извършени деяния в размер на по четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50001/22.02.2023 по дело №290/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Средна телесна повреда | Телесна повреда

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда от 01.04.2016 г. по нохд №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд: 1. подсъдимите С. Б., И. С., М. А., С. Г., Т. Г., А. К., А. Н., С. Д. и Т. В. са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата на 2009 г. до 26.05.2010 г. в [населено място], С. Б. е ръководил организирана престъпна група, в която са участвали останалите седем подсъдими, като за Т. Г. и А. К. до 07.01.2010 г. и други неустановени по делото лица, като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1 НК за Б. и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК за останалите и при условията на чл. 54 НК са осъдени: – С. Б. на седем години лишаване от свобода – И. С., М. А., С. Г. и Т. Г. на по пет години лишаване от свобода – А. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Румен Петров

Решение №71/15.02.2023 по дело №970/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 25.03.2022 г., постановена по нохд №[/aam]г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 18 състав, съдът е признал подсъдимия А. К. Д. за виновен в това, че на 06.06.2018 г., в гр. София, е извършил престъпления както следва: – по чл. 270, ал. 1 НК за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, – по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 23 НК на подсъдимия е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца, размерът на което е увеличен на основание чл. 24 НК на 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК вр. чл. 218в, т. 1 НК съдът е прекратил наказателното производство по обвинението за извършени престъпления по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК и чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда съдът е осъдил А. К. Д. да заплати на СДВР сумата в размер на 835 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мина Топузова

чл. 130 ал. 2 НК, чл. 218в т. 1 НК, чл. 219 ал. 1 НПК, чл. 219 ал. 4 НПК, чл. 221 НПК, чл. 23 НК, чл. 24 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 24 НК, чл. 269 НПК, чл. 270 ал. 1 НК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 5 НПК

Решение №57/26.01.2023 по дело №172/2022 №/..2023 по дело №/2022

Изнасилване | Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда от 29.09.2020 г., постановена по Н. О. Х. Д. №[/aam]г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Ш. С. С. е признат за невиновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г. –престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и го е оправдал по това обвинение. С въззивна присъда от 27.10.2021г., постановена по внохд №[/aam]г., Софийски градски съд, 8-ви въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ш. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г., като проникнал с члена си във влагалището й и като я принудил към това със сила – хванал я с дясната си ръка за врата, а с лявата през корема, запушил и устата с неустановен по делото предмет – парцал и я повалил на земята, съблякъл дрехите и против волята и, легнал върху нея и осъществил полов акт, както и със заплашване – казал и „Млъквай, ма, защото ще те убия!“, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. първо-во и 2-ро вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Даниела Атанасова

чл. 107 НПК, чл. 14 НПК, чл. 152 ал. 1 т. 2 НК, чл. 170 НПК, чл. 171 ал. 2 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 24 НК, чл. 25 ал. 2 НК, чл. 25 ал. 4 НК, чл. 281 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

Решение №23/19.01.2023 по дело №954/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо и частично основателно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – Главният прокурор. Въпреки че е депозирано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на акта, с който е финализирано производството по ВНЧД №[/aam]г. по описа на Апелативен съд – София – определение по чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, влязло в сила на 04.11.2019г., а искането е отправено на 14.11.2022г., то следва да бъде разгледано по същество. Чл. 421, ал. 1 НПК дефинитивно определя както случаите, в които искане за възобновяване на наказателно дело с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК следва да бъде отправено, така и срока за това – шестмесечен от влизане в сила на съответния акт. Очевидно е, че в конкретния случай този преклузивен срок е изтекъл, но тази преклузия касае случаи, в които се цели евентуално влошаване положението на осъденото лице. Това произтича от характера на лимитативно определените в чл. 421, ал. 1 НПК случаи – актове, с които е финализирано делото, чието възобновяване се иска – оправдателна присъда, актове, с които се прекратява производството по делото, както и претенции за увеличаване на наказанието или прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В мотивната част ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 198 ал. 1 НК, чл. 23 ал. 3 НК, чл. 24 НК, чл. 25 ал. 2 НК, чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 421 ал. 1 НПК, чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 59 ал. 1 НК

съдия Иванка Ангелова

Решение №50132/17.01.2023 по дело №618/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство в състояние на силно раздразнение

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби от подсъдимите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда №[/aam]г. по в. н. о. х. д. №[/aam]г. Варненският апелативен съд, ІІІ въззивен състав отменил изцяло, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, т. 1 и 2 НПК, първоинстанционна присъда №година, постановена по н. о. х. д. №г, по описа на Варненския окръжен съд и признал подсъдимите Г. Г. М. и К. Т. Т. за виновни в това, че на 28.01.2018 год. в [населено място], Т. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а М. – при условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си като съизвършители, направили опит умишлено и по хулигански подбуди да умъртвят другиго – А. А., като деянието останало недовършено по независещи от волята на дейците причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 НК и чл. 54 НК наложил на подсъдимия К. Т. Т. наказание от шест години лишаване от свобода, а на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 118 НК, чл. 13 НПК, чл. 23 НК, чл. 24 НК, чл. 29 ал. 1 б. б НК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 58 НК, чл. 59 НК, чл. 63 ал. 1 т. 2 НК, чл. 63 ал. 2 т. 1 НК

съдия Бисер Троянов

Решение №/..2022 по дело №/2022

Престъпления против личността | Принуда

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К. Н. Д.751/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №г., постановена Военен съд-Сливен /СлВС/ по Н. О. Х. Д.33/2021 г., подсъдимият Ж. П. Ж. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл. 159, ал. 6 вр. ал. 1 НК; по чл. 143, ал. 1, предл. първо и 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 149, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Във връзка с чл. 54 НК са му наложени наказания съответно от шест месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 лв.; три години и шест месеца лишаване от свобода; четири години лишаване от свобода и четири години лишаване от свобода. Налице е частично оправдаване за определени деяния по дати от продължаваната престъпна дейност. Изпълнението на първото определено наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, а за следващите три е определен първоначален общ режим и е постановено наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 23 НК е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 3 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2022 по дело №/2022

Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело №г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. Р. А.. С присъда №г. по НОХД №г. състав на Пловдивски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия И. Р. А. за виновен в това, че в периода от 11.04.2018г. до 20.05.2018г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение рискови наркотични вещества и във вещеви склад в затвора – [населено място] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение рискови наркотични вещества и високорискови наркотични вещества, както следва: На 11.04.2018г. в [населено място] без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение от С. П. П. рискови наркотични вещества – 2645 броя таблетки с общо нето тегло 478.97 грама и съдържание на активен компонент клоназепам 2 мг. на таблетка и до 20.05.2018г. във вещеви склад в затвора [населено място] без надлежно разрешително ги е държал с цел разпространение. На 20.05.2018г. във вещеви склад на затвора – [населено място] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 4.230 грама и съдържание на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.