Престъпления против личността
Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), Наказателна колегия по въпроси, касаещи престъпленията против личността.
Решение №50001/22.02.2023 по дело №290/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда от 01.04.2016 г. по нохд №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд: 1. подсъдимите С. Б., И. С., М. А., С. Г., Т. Г., А. К., А. Н., С. Д. и Т. В. са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата на 2009 г. до 26.05.2010 г. в [населено място], С. Б. е ръководил организирана престъпна група, в която са участвали останалите седем подсъдими, като за Т. Г. и А. К. до 07.01.2010 г. и други неустановени по делото лица, като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1 НК за Б. и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК за останалите и при условията на чл. 54 НК са осъдени: – С. Б. на седем години лишаване от свобода – И. С., М. А., С. Г. и Т. Г. на по пет години лишаване от свобода – А. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
чл. 107 ал. 3 НПК, чл. 107 НПК, чл. 129 ал. 1 НК, чл. 130 ал. 1 НК, чл. 142 ал. 2 т. 8 НК, чл. 143 ал. 1 НК, чл. 199 ал. 1 НК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 20 ал. 4 НК, чл. 20 НК, чл. 213а ал. 2 т. 5 НК, чл. 22 ал. 1 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 23 ал. 3 НК, чл. 23 НК, чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 24 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, чл. 314 ал. 1 НПК, чл. 321 ал. 3 т. 1 НК, чл. 321 ал. 3 т. 2 НК, чл. 334 НПК, чл. 336 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 339 ал. 1 НК, чл. 339 ал. 3 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 354а ал. 2 НК, чл. 354а ал. 3 НК, чл. 354а ал. 3 т. 1 НК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 59 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 66 ал. 2 НК, чл. 80 ал. 1 т. 4 НК
Решение №76/21.02.2023 по дело №3/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, като съобрази материалите по делото, доводите и съображенията на страните, намира за установено следното: По допустимостта на искането: Изричното обсъждане на този въпрос е наложително поради това, че разпоредбата на чл. 420, ал. 1 НПК предвижда специална компетентност на съответния окръжен прокурор да поиска възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, а в случая искането е подадено от заместник-окръжен прокурор. Този факт обаче няма за последица недопустимост на производството пред касационната инстанция, защото по силата на чл. 168, ал. 7, изр. 1 Закона за съдебната власт във всички случаи на отсъствие административният ръководител възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Със заповед №[/aam]год. окръжният прокурор на Хасково е възложил изпълнението на функциите му за времето от 04.08.2022 год. до 19.08.2022 год. на своя заместник – прокурор Д. Л.. Искането е депозирано от същия на 10.08.2022 год. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание за извод, че ВКС е сезиран от надлежна страна, а доколкото с искането не се иска утежняване положението на осъдения, е без значение дали то е направено в шестмесечния срок от разкриване на новите обстоятелства. По основателността на искането: С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Районен съд – Хасково е признал подс. С. Н. П. за виновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, извършено на 09.11.2019 год. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от шест ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №73/17.02.2023 по дело №27/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и допълнението към него, прецени, че той е допустим и основателен. В касационния протест се навеждат доводи за извършени съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния състав, изразяващи се в неправилно оценяване на противоречащи си показания на св. Р. С., което е рефлектирало при формиране волята на съда, обективирана в атакувания акт. Атакуваната пред настоящия съд присъда е постановена без да бъде проведено въззивно съдебно следствие, но това не е било и необходимо, тъй като първостепенният състав е изяснил в нужната пълнота фактологията по спора, възползвайки се и от съдържимите в закона процесуални техники по приобщаване показания на свидетели, депозирани в досъдебната фаза на процеса, при наличие на съответните формални предпоставки. Нито страните, нито съдилищата по фактите имат разногласия за това, че подсъдимият И. е отдал под наем стая от жилище, намиращо се в [населено място], на ул. „***“ №говата тъща – С. Б. и в това помещение св. Р. С. е извършвала възмездно многократни полови сношения и блудствени действия с различни лица от мъжки пол в рамките на инкриминирания период. Основният спорен въпрос по делото е дали подс. И. И. е притежавал знание за целта, с която св. С. наема част от жилището и дали е възприемал случващото се в него. За да дадат отговор на този въпрос решаващите съдебни състави са се фокусирали върху показанията на свидетелката Р. С., които са интерпретирали по различен начин, довело и до различна тяхна позиция относно виновността на И.. Въпреки ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №142/16.02.2023 по дело №481/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим – подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователен, по следните съображения: Касационното производство е второ по ред, след като с решение №година по н. д. №година, по жалба на подсъдимите Х. М. и А. С., ВКС е отменил решение №година по в. н. о. х. д. №година на Апелативен съд – Велико Търново в частта, която се е отнасяла до двамата жалбоподатели и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По отношение на третия подсъдим по делото – В. И. Г., решението на ВТАС, с което е потвърдено осъждането му по чл. 123 НК, е оставено в сила. С отменената част на въззивното решение по в. н. о. х. д. №година била потвърдена осъдителната присъда №9/07.02.2018 година по н. о. х. д. №741/2017 година на ОС – Русе, с която подс. М., в качеството му на управител (изпълнителен директор) на „П. Б.“ ЕООД, бил признат за виновен за независимото съпричиняване заедно с водача на мотокар В. И. Г. и инспектора „Здраве и безопасност на работата в „Б. ДМ А. С. на смъртта, настъпила на 23.03.2015 година, на Д. П., заемащ длъжността „талиман“ в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50137/15.02.2023 по дело №589/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Районен съд – Дупница е признал подсъдимия С. Й. Б. за невиновен по така повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 131, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК и го оправдава. С първоинстанционната присъда е отхвърлен изцяло предявеният граждански иск. С присъда №г., постановена по в. н. о. х. д. №г., Окръжен съд – Кюстендил е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. Й. Б. за виновен в това, че на 10.08.2018г. в [населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като се е изразило в това, че е псувал, обиждал и хвърлял камъни по полицейските служители С. П. и В. С., поради което и на основание по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.08.2018г., при река С., причинил лека телесна ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №72/15.02.2023 по дело №1004/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Окръжен съд – Шумен признал подсъдимия Г. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. трето, т. 6, предл. трето вр. чл. 115 вр. чл. 54 НК, като му наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим. Със същата присъда е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК. Било му е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража от така наложеното му наказание лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото, като съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не е било допуснато релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 НК не разкрива белезите на явна несправедливост на същото по отношение на неговия размер. Това основание за изменение на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №67/14.02.2023 по дело №787/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ решение №г. по ВНОХД №г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, като намалява наложеното на подсъдимия В. В. В. наказание от доживотен затвор на лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА подсъдимия В. В. В. да заплати в полза на гражданските ищци и частни обвинители И. С. и И. С. сумата от 6000 лева за направени от тях разноски в касационното производство по делото. Настоящото решение е окончателно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №69/14.02.2023 по дело №835/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г., Окръжният съд – Русе признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 08.10.2017 г. в с. Тръстеник, обл. Русе, причинил по непредпазливост смъртта на Р. А. М. вследствие на умишлено нанесена на 30.07.2016 г. в гр. Русе средна телесна повреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият В. е признат за виновен и осъден за извършено на 30.07.2016 г. престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание от три години лишаване от свобода, към което присъединил и общественото порицание. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба на подсъдимия В. и по протест на прокурора. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е изменена, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано от престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 129, ал. 2в такова по чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, наложеното наказание от три години е намалено на две години и шест месеца ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №62/13.02.2023 по дело №836/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, съображенията на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 НПК, намери за установено следното: С присъда по НОХД №[/aam]г., Специализираният наказателен съд, XVII състав е признал подсъдимия П. за невинен в това, че през периода от неустановена дата през месец януари 2010 г. до 29.05.2012 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159 г, алт. 2, предл. второ вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. с ал. 1, предл. първо и предл. четвърто, алт. 1 (набиране и приемане на отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, чрез обещаване, даване и получаване на облаги), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена А. К. П., и с участници М. Л. Й. и Ц. Т. Ц., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за невиновен, в в това през периода от неустановена дата през месец септември 2011 г. до 29.05.2012 г. в гр. София, в съучастие като извършител с В. В. И. да е набрал отделно лице – Р. К. Т., с цел да бъде използвана ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 216 ал. 1 НПК, чл. 217а НПК, чл. 223 НПК, чл. 281 ал. 8 НПК, чл. 281 НПК, чл. 287 НПК, чл. 304 НПК, чл. 321 ал. 6 НК, чл. 336 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 347 НПК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 42а ал. 2 т. 1 НК, чл. 42а ал. 2 т. 2 НК
Решение №49/06.02.2023 по дело №910/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като вярно е ценил показанията на свидетелите Т., О. и П., които установяват времето и мястото на инцидента, действията на подсъдимия по- ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по нак. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "НПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "НПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 20 000 съдебни решения на Върховния касационен съд, Наказателна колегия с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.