чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, възражението, депозирано от повереника на частните обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия В. А. В. за виновен в това, че на 22.07.2018 г., около 18:45 часа, в [населено място], на [улица], при управление на л. а. „марка с рег [рег. номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 21, ал. 1, предл. второ ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. в във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години, и го е оправдал за извършено нарушение по чл. 116 ЗДвП. На основание чл. 343г НК подсъдимият В. В. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от повереника на частните обвинители, пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №г., приключило с решение №г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е било преквалифицирано престъплението, извършено от подсъдимия В. от такова по чл. 343, ал. 1, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 281 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 343г НК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Антоанета Данова

Решение №74/17.02.2023 по дело №49/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда №[/aam]г. по в. н. о. х. д. №[/aam]г. Плевенският окръжен съд отменил изцяло осъдителната първоинстанционна присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г. от Плевенския районен съд, като признал подсъдимия И. З. Б. за невинен в това, че на 18.08.2021 г. в [населено място], обл. П., нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората – предписание №г., издадено на основание Заповед №РД-01-645/28.07.2021г. на министъра на здравеопазването на Република България, не изпълнил задължението си да не напуска дома си в [населено място], деянието е извършено при извънредна епидемична обстановка на територията на страната – по време на епидемия от Ковид-19 (обявена с решение №426/26.05.2021 г. на Министерски съвет), поради което оправдал подсъдимия за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, прилагайки института на чл. 9, ал. 2 НК. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество протестът на Плевенската окръжна прокуратура е неоснователен. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за неправилно приложен материален закон не е проявено по делото. Фактическата обстановка, разкрита от първоинстанционния съд, представя поведението на подсъдимия за непрестъпно. Деянието само формално осъществява признаците от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 355, ал. 2 във вр. с ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Бисер Троянов

чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №50199/16.02.2023 по дело №617/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против реда и общественото спокойствие | Хулиганство

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г. по описа на РС – Русе, подсъдимият Б. Г. М. е признат за невиновен в това, че на 01.11.2018 г., в [населено място], в условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място, пред магазин „Ч.“ предизвикал скандал, викал, обиждал, псувал, насъсквал куче към Е. М. С. и Е. А. К., отправил закани към двамата и нанесъл удар с юмрук на Е. С., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 5, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 1, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от УБДХ, вр. с чл. 301, ал. 4 НПК, вр. с чл. 305, ал. 6 НПК му наложил административно наказание „Задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР Русе. С присъдата подсъдимият е признат и за невиновен в това, че на същата дата и място се заканил на Е. А. К. с думите „Ще те убия“ и това заканване може да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. с ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №142/16.02.2023 по дело №481/2022 №/..2023 по дело №/2022

Лишаване от живот при професионална непредпазливост | Престъпления против личността | Убийство

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим – подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователен, по следните съображения: Касационното производство е второ по ред, след като с решение №година по н. д. №година, по жалба на подсъдимите Х. М. и А. С., ВКС е отменил решение №година по в. н. о. х. д. №година на Апелативен съд – Велико Търново в частта, която се е отнасяла до двамата жалбоподатели и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По отношение на третия подсъдим по делото – В. И. Г., решението на ВТАС, с което е потвърдено осъждането му по чл. 123 НК, е оставено в сила. С отменената част на въззивното решение по в. н. о. х. д. №година била потвърдена осъдителната присъда №9/07.02.2018 година по н. о. х. д. №741/2017 година на ОС – Русе, с която подс. М., в качеството му на управител (изпълнителен директор) на „П. Б.“ ЕООД, бил признат за виновен за независимото съпричиняване заедно с водача на мотокар В. И. Г. и инспектора „Здраве и безопасност на работата в „Б. ДМ А. С. на смъртта, настъпила на 23.03.2015 година, на Д. П., заемащ длъжността „талиман“ в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Татяна Грозданова

чл. 123 ал. 1 НК, чл. 123 НК, чл. 2 НК, чл. 335 ал. 3 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 339 ал. 3 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №72/15.02.2023 по дело №1004/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство с користна цел

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Окръжен съд – Шумен признал подсъдимия Г. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. трето, т. 6, предл. трето вр. чл. 115 вр. чл. 54 НК, като му наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим. Със същата присъда е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК. Било му е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража от така наложеното му наказание лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото, като съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не е било допуснато релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 НК не разкрива белезите на явна несправедливост на същото по отношение на неговия размер. Това основание за изменение на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 116 ал. 1 НК, чл. 116 ал. 1 т. 7 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК

съдия Даниел Луков

Решение №70/15.02.2023 по дело №794/2022 №/..2023 по дело №/2022

Образуване и ръководене на организирана престъпна група | Престъпления против реда и общественото спокойствие

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест и касационната жалба са допустими – подадени са в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирани страни, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но са неоснователни. С първоинстанционната присъда от 02.06.2021 година по н. о. х. д. №[/aam]густ 2013 година до 22.07.2016 година в гр. София, гр. Поморие, гр. Бургас и на територията на Република България ръководил организирана престъпна група с участници – А. Л. Х., П. С. Н., Л. П. М., Д. К. В., М. Х. К. и В. С. К. като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и го оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, предл. второ и предл. първо0, т. 1, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подс. С. е признат за виновен в това, че на 27.03.2014 година в жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.*, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 1,105 грама кокаин с 52% съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол и 1,549 грама кокаин с 41% съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол, на обща стойност 370,43 лв. като е оправдан по първоначалното обвинение деянието да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №71/15.02.2023 по дело №970/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 25.03.2022 г., постановена по нохд №[/aam]г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 18 състав, съдът е признал подсъдимия А. К. Д. за виновен в това, че на 06.06.2018 г., в гр. София, е извършил престъпления както следва: – по чл. 270, ал. 1 НК за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, – по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 23 НК на подсъдимия е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца, размерът на което е увеличен на основание чл. 24 НК на 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК вр. чл. 218в, т. 1 НК съдът е прекратил наказателното производство по обвинението за извършени престъпления по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК и чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда съдът е осъдил А. К. Д. да заплати на СДВР сумата в размер на 835 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мина Топузова

чл. 130 ал. 2 НК, чл. 218в т. 1 НК, чл. 219 ал. 1 НПК, чл. 219 ал. 4 НПК, чл. 221 НПК, чл. 23 НК, чл. 24 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 24 НК, чл. 269 НПК, чл. 270 ал. 1 НК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 5 НПК

Решение №66/14.02.2023 по дело №747/2022 №/..2023 по дело №/2022

Подкупи | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният акт не страда от претендираните от защитата пороци, тъй като същият е изготвен при стриктно спазване на изискванията по чл. 339 НПК. Съдът е изложил фактическата обстановка, която приема, след което е пристъпил към подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е формирал своите изводи по релевантните факти. Сред приетите от въззивния съд факти липсва такъв, че присъствалите на мястото на инкриминираните събития полицейски служители са възприели предаването на процесната сума, какъвто довод се излага от защитата. Във фактическата обстановка, приета от съда, е посочено, че информация с такова съдържание е била предадена на св. С., ръководител на специализираната полицейска операция, който е дал разпореждане за задържане на подсъдимите. Изяснено е, включително и от показанията на св. М., че моментът на задържане е избран неслучайно, а е свързан с настъпване на определено обстоятелство, а именно: получаване на информация от екипа на служители от служба „ДАТО“ МВР, че е извършена „размяна на веществени доказателства, която информация е представлявала сигнал за начало на операцията. Във ВДС, събрани чрез СРС, а именно: видеозапис на срещата между четиримата подсъдими, след която същите са задържани, се съдържат данни, че участвалите в срещата четирима мъже / подсъдимите А., В., М. и Д. / са станали от масата в заведението, като подсъдимият М. е носел черна мъжка кожена чанта, с размери, приблизително 40/30/5 см, подсъдимият А. е взел от масата черен мобилен телефон и бял ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 20 ал. 4 НК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 303 НПК, чл. 304 ал. 1 НК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

съдия Блага Иванова

Решение №68/14.02.2023 по дело №907/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С Решение на ВКС, 2 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол. Настоящата инстанция констатира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са отстранени процесуалните нарушения, посочени в отменителното касационно решение. Решението на САС е изготено в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК, извършена е надлежна въззивна поверка на постановената първоинстанционна присъда и е даден изчерпателен отговор на наведените от защитата и подсъдимия възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Съображенията в тази насока са следните: На първо място, САС е изразил правилно становище, че обвинителният акт не страда от пороци, които биха го направили негоден да изпълни процесуалната си роля. На обвиняемия е предявено обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, осъществено чрез три деяния, при условията на чл. 26, ал. 1 НК. В обвинителния акт, при формулиране на обвинението по първите два пункта от продължаваното престъпление, е допусната непрецизност, като са посочени и двете форми на изпълнителното деяние: „избягване установяване на данъчни задължения“ и „избягване на плащане на такива задължения“, без да е направено уточнение коя от тях се визира при първото и второто деяние от продължаваното престъпление/при третото деяние такова уточнение съществува/. В същото време, за да се прецени доколко е налице съществено процесуално ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.