чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изложените в нея аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Най-напред трябва да се отбележи в чисто принципен план, че искането да бъде отменена потвърдената първоинстанционна присъда е неясно поставено. И това е така, от една страна защото предмет на разглеждане пред ВКС е постановеният въззивен съдебен акт, както указва разпоредбата на чл. 346, т. 1 НПК; а от друга- тъй като, за да се стигне до претендираната отмяна, първо трябва да бъде отменено решението на ПАС /каквото искане е поставено в сезиращия документ/ и да се открои извод, че връщането на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, която е пореден съд по същество, не е достатъчно, за да бъде саниран непреодолим порок, допуснат от първоинстанционния съд, абсолютен повод за отхвърляне на присъдата. Възражения в насока на последното казано няма повдигнати, без въобще да се коментира обстоятелството каква частична отмяна се претендира евентуално, след като съдебният акт разглежда единно единично престъпно поведение. Прочитът на касационната жалба насочва на релевирани твърдения, свързани с лична доказателствена преценка на атакуващата страна, която /преценката/ да изведе заключение за държане от страна на Н. на вменените му наркотични вещества, но за лична употреба. Поставянето на тези твърдения обаче не е свързано с някаква ясно изразена и юридически обоснована теза, противостояща на изписаните от втората ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Теодора Стамболова

чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК

Решение №96/07.03.2023 по дело №80/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г. на Окръжен съд – Перник, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимият Р. С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.05.2014 год. до 13.05.2017 г. в [населено място], използвал не по предназначение – съгласно задълженията си по договор №г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и приложения към него бизнес план, получени по сметка в Банка банка – клон /населено място/ финансови средства в размер на 14 501,22 лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за използване не по предназначение на сумата 9944,78 лева, представляваща разликата до 24 446 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия адвокат Т. и адв. Е. А. и от самия подсъдим, с Решение ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 189 НПК, чл. 254б ал. 1 НК, чл. 254б НК, чл. 304 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 78а НК

съдия Даниел Луков

Решение №90/06.03.2023 по дело №89/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против личността | Убийство | Убийство в състояние на силно раздразнение

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Окръжният съд – Ямбол е признал подс. К. К. Н. за виновен в това, че на 20/21.10.202, год. в [населено място] умишлено умъртвил баща си В. К. Н., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин и смъртта е настъпила на 27.10 2021 год., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. първо, т. 6, предл. второ и 3 вр. чл. 115 НК и чл. 54 НК го е осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, възложил е в негова тежест разноските по делото и се е произнесъл по веществените доказателства. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение №год. по в. н. о. х. д. №год. по описа на Апелативен съд – Бургас е потвърден. Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност би направила безпредметно обсъждането на доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Непредубеденият прочит на материалите по делото не показва наличието на претендираните от касатора недостатъци в аналитичната ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 115 НК, чл. 118 НК, чл. 124 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 395а НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК

съдия Мая Цонева

Решение №92/06.03.2023 по дело №19/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. С Присъда №[/aam]г. по НОХД №[/aam]г., Кюстендилският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия А. Р. Д. български гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за виновен в това, че: I. На 19.10.2021 г. в [населено място], през отворен прозорец на кабинет на първи етаж на административна сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните, намираща се на [улица], противозаконно е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 170 лева и дамска чанта на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 202.00 (двеста и два) лева, от владението на собственика С. С. М. от [населено място], без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. а и б. б НК, след като е бил осъждан с Определение по НОХД №г. по описа на КнРС, в сила от 08.07.2017 г., с което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание по НОХД 162/2017 г., по НОХД №г. и НОХД №г., всички по описа на КнРС, а именно „лишаване от свобода за срок от 18 (осемнадесет) месеца; и с Определение по ЧНД №472/2020 г., с което на основание чл. 25 НК му е наложено общо наказание по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 249 ал. 1 НК, чл. 25 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 319 ал. 1 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 373 ал. 2 НПК, чл. 58а ал. 1 НК

съдия Мария Митева

Решение №87/01.03.2023 по дело №956/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г. на Окръжен съд – Видин, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 13.02.2017г. на път I-1/Е79/ от [населено място] – [населено място] при километър 48+630, при управление на МПС – лек автомобил „марка с рег. [рег. номер на МПС] в посока от [населено място] към [населено място] в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – като водач на ППС не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното от него превозно средство, като при избиране на скоростта на движение – 105 км/ч, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и при навлизане в ляв завой с радиус от 101-93м. в най-острата част и 2% наклон на пътя, мокра настилка на пътя и критична скорост на движение в завоя от 84км/ч, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната пътна лента, с което реализирал ПТП, като ударил челно движещият се т. а. марка „марка, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Т. Ц. и по непредпазливост причинил смъртта му, като подсъдимият след деянието е направил всичко, зависещо ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №86/01.03.2023 по дело №16/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да направи собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. ВКС споделя становището на съда, че събраната доказателствена съвкупност формира стабилна основа за осъждане на жалбоподателя, за когото е установено, че е действал като помагач, ползвайки собствения си лек автомобил /марка/, за да превози до местопрестъплението двама от извършителите / С. и И. /, с което е улеснил осъществяване на замисленото престъпление. Неоснователно се сочи, че осъждането на жалбоподателя почива само на т. нар. „оговор“. Понятието „оговор“ не е дефинирано легално, но в теорията и съдебната практика е изяснено, че под „оговор“ се разбират обясненията на обвиняем или подсъдим, в които се съдържа твърдение за участието на друго лице в престъплението, като са възможни две хипотези: че другото лице е участвало наред с лицето, което прави това изявление, или че престъплението е извършено само от другото лице. Процесуалният закон не забранява осъждането на подсъдим да се основава на обясненията на друг подсъдим или подсъдими, но, за да бъде спазен стандарта на чл. 303 НПК, е необходимо да бъдат събрани и други доказателства, подкрепящи твърденията, съдържащи се в „оговора, които / подкрепящи доказателства / да бъдат оценени при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Когато се установи, че са събрани доказателства, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 303 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

съдия Блага Иванова

Решение №83/28.02.2023 по дело №26/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., Софийски районен съд, НО, 105 състав по НОХД №г. признал подсъдимия В. И. Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че на 13.12.2017г., около 18.20ч., в гр. София, ж. к. “Красна поляна, по бул. “Никола Мушанов, управлявал МПС-л. а. марка „***“, модел ***, с рег. [рег. номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества –кокаин, амфетамин, канабис, които са високо рискови наркотични вещества, съгласно Приложение №го оправдал. Разноските по делото останали в тежест на държавата. Недоволство от така постановената присъда изразил прокурорът от СРП. По подаден от последния протест било образувано въззивно производство пред СГС. Последното приключило със сега обжалваната присъда, с която първоинстанционната такава била отменена съгласно чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК и подсъдимият бил признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление, като на основание чл. 343б, ал. 3 НК и при условията на чл. 54 НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален „строг режим и глоба в размер на 500.00лв. С новата присъда, на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, подс. Д. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. Въззивният съд зачел времето, през което подс. Д. бил ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Елена Каракашева

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 144 ал. 1 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 304 НПК, чл. 305 НПК, чл. 334 т. 2 НПК, чл. 343б ал. 1 НК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 343в ал. 3 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 37 ал. 1 т. 7 НК, чл. 54 НК, чл. 68 ал. 1 НК

Решение №84/28.02.2023 по дело №87/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против реда и общественото спокойствие | Хулиганство

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. С присъда №[/aam]г. на СНС, по НОХД №г., 8-ми състав е признал подсъдимата С. С. И., [дата на раждане] в [населено място], българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи, постоянен адрес [населено място], [община], [улица], ЕГН [ЕГН] за НЕВИНОВНА в това, че на 18.02.2020 г. вечерта в [населено място], обл. С., в качеството си на дължностно лице – следовател в Окръжен следствен отдел при ОП-С., използвала своето служебно положение, за да набави за себе си противозаконна облага – да бъде преустановена извършваната от полицейските служители Д. П. П. и Т. С. К. проверка по ЗДВП и да не бъде прилагана по отношение на собствения лек автомобил марка „Форд, модел „Т. К.” е рег. [рег. номер на МПС] , принудителна административна мярка „изземване на табелите с регистрационния номер”, поради което и на основание чл. 304 НПК я е ОПРАВДАЛ за това да е извършила престъпление по чл. 283 НК. С постановения съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимата С. С. И.. за НЕВИНОВНА и в това, че на 18.02.2020 г. вечерта в [населено място], обл. С. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на висок глас в присъствието на много хора демонстративно крещяла към полицейските служители Д. П. П. и Т. С. К. псувни и заплахи, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 190 ал. 1 НПК, чл. 283 НК, чл. 304 НПК, чл. 319 ал. 1 НПК, чл. 325 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

съдия Мария Митева

Решение №50162/28.02.2023 по дело №597/2022 №/..2023 по дело №/2022

Извършване на археологически разкопки и отчуждаване на културни ценности | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим – подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователен. С първоинстанционната присъда №[/aam]година по н. о. х. д. №година Ловешкият окръжен съд признал подс. М. П. П. за виновен в извършването на две отделни престъпления по чл. 277а, ал. 7 НК – противозаконно държане на оръдия, предназначени за търсене на археологически обекти – на металдетектор марка „П.“ в периода от 25.09.2015 година до м. декември 2015 година и на металдетектор „М.“ в периода от неустановена дата през 2018 година до 18.09.2019 година, като за всяко от тях бил осъден на по шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал. 1 НК било определено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С въззивна присъда №година по в. н. о. х. д. №година Великотърновският апелативен съд оправдал подс. П. за първото по време деяние по чл. 277а, ал. 7 НК, отменил приложението на чл. 23, ал. 1 НК и потвърдил първоинстанционната присъда за второто по време деяние, чийто предмет на престъплението бил металдетекторът „М.“. По жалба на подс. П. потвърдителната част ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.