чл. 23 ал. 1 НК

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова, в присъствието на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело №г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимата Г. А. Д. – адв. С. И., против въззивна присъда №г. на Апелативен съд – Варна, НО, II състав, постановена по ВНОХД №г., с което е била частично отменена присъда №г. на Окръжен съд – Варна по НОХД №г. и постановена нова, като в останалата част е била потвърдена първоинстанционната присъда. В касационната жалба се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В условията на алтернативност се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания във връзка с приложението на закона. Основните оплаквания на жалбоподателя по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са във връзка с кредитирането на свидетелските показания на полицейските служители в частта за информацията, получена при оперативна беседа. Другото основно възражение е за допуснато съществено процесуално нарушение по повод приобщаването на наркотичните вещества като веществени доказателства по делото и доказателствената стойност на протоколите за доброволно предаване. Отделно от това се навеждат твърдения за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. В касационната жалба бланкетно е посочено, че материалният закон е приложен неправилно, ... Прочетете още