Върховен касационен съд

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда №[/aam]г. по нохд №[/aam]г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязла в законна сила на 14.01.2016 г., осъденият Ч. Б. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и е бил лишен от правото да управлява МПС за срок също от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, предл. четвърто и 5, б. б вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските, направени в хода на производството. Присъдата е била проверена по жалба от защитника на Ч. Б. – адв. М., като по внохд 308/2015г. по описа на АС – Велико Търново, решението по което е влязло в сила на 14.01.2016г., присъдата на първата инстанция е била изменена и Ч. Б. е бил оправдан по първоначално повдигнатите му обвинения за допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. В останалата й част присъдата на първата инстанция е била потвърдена. Решението на въззивната инстанция не е било проверено по касационен ред. Искането ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 269 ал. 3 т. 1 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 419 НПК, чл. 421 ал. 3 НПК, чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК

съдия Даниел Луков

Решение №37/26.01.2023 по дело №816/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурор Антоанета БЛИЗНАКОВА, сложи за разглеждане наказателно дело №[/aam]година, докладвано Председателя БЛАГА ИВАНОВА. На поименното повикване в 09:24 часа се явиха: Осъденият Я. Г. К. редовно призован чрез своята сестра М. К., не се явява. В залата се явява неговият защитник адвокат А. П.. Адвокат П.: С клиента ми осъществявам контакт по телефон. За днешното съдебно заседание е уведомен, също и сестра му знае. Лично вчера съм разговарял с Я. К.. Предупредил съм го, че явяването му е задължително, но той каза, че не може да се върне в България. Уважителна причина не е изтъкнал. Същият се намира в /държава/ и работи в /населено място/ доколкото разбрах. ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 3 НПК тази част от искането, в която се релевират доводи за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 НПК следва да бъде прекратено, но доколкото в самото искане се съдържат и твърдения за процесуални нарушения, а именно основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК сочещо неправилно приложение на материалния закон считам, че в тази си част няма пречка искането за възобновяване да бъде разгледано в отсъствието на осъденото лице. Адвокат П.: Поддържам искането. По хода на делото предоставям на съда. Съдът, като взе предвид ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 3 НПК, чл. 423 НПК

съдия Блага Иванова

Решение №57/26.01.2023 по дело №172/2022 №/..2023 по дело №/2022

Изнасилване | Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда от 29.09.2020 г., постановена по Н. О. Х. Д. №[/aam]г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Ш. С. С. е признат за невиновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г. –престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и го е оправдал по това обвинение. С въззивна присъда от 27.10.2021г., постановена по внохд №[/aam]г., Софийски градски съд, 8-ви въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ш. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г., като проникнал с члена си във влагалището й и като я принудил към това със сила – хванал я с дясната си ръка за врата, а с лявата през корема, запушил и устата с неустановен по делото предмет – парцал и я повалил на земята, съблякъл дрехите и против волята и, легнал върху нея и осъществил полов акт, както и със заплашване – казал и „Млъквай, ма, защото ще те убия!“, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. първо-во и 2-ро вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 НПК, чл. 14 НПК, чл. 152 ал. 1 т. 2 НК, чл. 170 НПК, чл. 171 ал. 2 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 24 НК, чл. 25 ал. 2 НК, чл. 25 ал. 4 НК, чл. 281 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

съдия Даниела Атанасова

Решение №50158/26.01.2023 по дело №633/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Военен съд – Сливен е признал подсъдимия старши сержант М. П. С. от в. ф. /№г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, чрез употреба на сила и заплашване и използване положение на зависимост над нея, поради което на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от месец август 2015г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положението на зависимост над нея и на основание чл. 155б, ал. 2, т. 2, предл. първо, вр. ал. 1, алт. 2, предл. трето, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението деянието да е извършено в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 104 НПК, чл. 144 ал. 1 НПК, чл. 152 ал. 1 НПК, чл. 154 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 282 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 54 НК

съдия Даниела Атанасова

Решение №60210/26.01.2023 по дело №835/2021 №/..2023 по дело №/2021

Лишаване от живот при професионална непредпазливост | Престъпления против личността | Убийство

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в двете касационни жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Окръжен съд-Бургас е признал подс. К. К. за виновен в това, че на 10.06.2014г. в [населено място], на подобект „име, като „оператор/машинист пътно-строителни машини“ към „фирма, при условията на независимо съпричиняване с И. Ц. – технически ръководител на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – управление на багер „марка при изграждане на водопроводна мрежа в[жк], [населено място], с изкопаване на изкопи и полагане на тръби, нарушил разпоредбите на чл. 28, т. 1 Наредба №г. за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, т. 1.27 Приложение №го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл. 123, ал. 1 НК. На основание чл. 66 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С горната присъда съдът е признал подс. И. Ц. за виновен в това, че на 10.06.2014г. в [населено място], на подобект „име, като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4, изр. 2 ЗУТ, определен със заповед №г. на управителя на „фирма, при условията на независимо съпричиняване с управляващия багер К. К., поради немарливо изпълнение на занятие, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 123 ал. 1 НК, чл. 123 ал. 4 НК, чл. 123 НК, чл. 14 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 66 НК

съдия Даниела Атанасова

Решение №35/25.01.2023 по дело №972/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като изхожда от активно легитимиран субект и следва да се приеме като подадено в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 НК. От приложените по делото писмени документи /писмо ГД „ИН“-затвор Бургас, изх.№г. и писмо изх.№г. на ВКП, отдел 04 „Международен“, придружено с копие от ЕЗА и постановление на ВКП от 14.12.2021 г./ се установява, че осъденият С. Г. е бил установен и задържан във връзка с издадена ЕЗА на 22.06.2021 г. в [населено място], /държава/, като лицето фактически е било предадено на българските власти на 21.12.2021 г., от който момент е започнал да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК, който срок е изтекъл на 21.06.2022 г. Искането е подадено по пощата и заведено в регистратурата на ВКС на 23.06.2022 г. От пощенското клеймо на приложения по делото плик, с който е пристигнало искането за възобновяване, не може да се установи датата, на която същото е било подадено. Това обстоятелство е било отразено и в регистратурата на ВКС. При това положение искането за възобновяване следва да се приеме като подадено в шестмесечния срок, доколкото подобно третиране е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Пред РС- гр. Несебър е било образувано нчд №г. по предложение на прокурор от РП- гр. Несебър, на основание чл. 306, ал. 1, т. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 23 ал. 1 НК, чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 425 ал. 2 НПК

съдия Антоанета Данова

Решение №50143/25.01.2023 по дело №513/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г. Разградският окръжен съд признал подсъдимия С. М. К. (с рождени имена Ш. М. С. до 2016 г.) за виновен в това, че: 1. В периода от 13.08.2010 г. до 19.05.2012 г. в [населено място], като собственик, управител и представляващ „Б.“ Е., със седалище в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство (чрез счетоводителката Б. Х.), въз основа на подадени справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП-Варна, офис-Разград, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – възстановен ДДС на стойност 210 191.21 лева, поради което и на основание чл. 256, ал. 2, предл. четвърто във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 НК и чл. 54 НК му наложил наказания от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, конфискация на ј идеална част от недвижим имот с административен адрес в [населено място], [улица], №говска дейност за срок от три години. 2. Със същата присъда подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С нова присъда №г. по в. н. о. х. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50146/25.01.2023 по дело №638/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г. по нохд №[/aam]г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч, подс. Р. И. И. е признат за невиновен в това на 12.01.2019 г. около 07.00 часа на околовръстен път ІІ – 35 при км. 44+800/пътя Плевен – Троян/ в землището на гр. Ловеч, движейки се в посока гр. Троян при управление на лек автомобил да е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – въпреки задължението си като водач на лек автомобил да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за движението – наличие на пешеходец на пътното платно, не спрял и по непредпазливост да е причинил смъртта на П. Р. Х. с ЕГН [ЕГН], поради което е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото. По протест и жалба на частните обвинители е образувано внохд №[/aam]г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, приключило с постановяване на атакуваната пред настоящата инстанция въззивна присъда. С нея въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 334, т. 2 НПК, като отменил първоинстанционната оправдателна присъда. Признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.