чл. 338 НПК

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. След отмяна с решение №[/aam]г. по внохд №[/aam]г. на Апелативен съд – София на първата първоинстанционна осъдителна присъда от 22.05.2020 г. по нохд №г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с присъда от 07.03.2022 г. по нохд №г., постановена от друг състав на Окръжен съд – Монтана, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 04.10.2015 г., в гр. Вършец, умишлено е умъртвил К. И. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. трето НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднат периода на задържането на подсъдимия, считано от 04.10 до 07.10.2015 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на съпругата и на дъщерята на пострадалия – Б. И. и В. И. по 80 000 лв., а на сина му Д. И. – 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 102 НПК, чл. 13 ал. 1 НПК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 281 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 338 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 59 ал. 1 НК

Решение №121/31.03.2023 по дело №128/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Пловдив по нохд №[/aam]г. подсъдимият А. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. “Шести Септември” и бул. “Северен” /моста на Адата/, при управление на МПС – л. а. „***“, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,91g/l и 2,27 g/l в урината, и след употреба на наркотични вещества – кокаин, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. първо, 2 и 7, б.„Б“, предл. първо вр. с ал. 1, б.„В“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. първо НК ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 338 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК

Решение №88/02.03.2023 по дело №71/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г. по нохд №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Шумен подсъдимият М. А. е признат за виновен в това, че на 07.07.2020 г. в гр. Нови пазар, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент – дебитна карта на „******“ ЕАД с №гласието на титуляря Ж. К., за осъществяване на 2 бр. покупки, като с това му е нанесъл имуществени вреди на обща стойност 108,37 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг режим и глоба в размер на 200 лв. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, от които 1031, 02 лв. по сметка на ОД на МВР – Шумен и 89,77 лв. по сметка на съда. По жалба на служебния защитник адв. М. М. е образувано внохд №г. по описа на Апелативен съд – Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 338 НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационният състав намира изложените от страна на защитата съображения за явна несправедливост на наложеното наказание за частично основателни. При очертаните от законодателя предели ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 249 ал. 1 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 338 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 68 НК, чл. 78а НК, чл. 93 т. 7 НК

Решение №50001/03.02.2023 по дело №591/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство в състояние на силно раздразнение

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. С присъда №[/aam]г. по НОХД №[/aam]г. ОС – Шумен е признал подсъдимия Б. Х. А., български гражданин, роден в [населено място], с начално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 11.08.2017 г. в [населено място], направил опит умишлено да умъртви Б. А. С. от същия град, като опитът е довършен, но не са настъпили исканите от дееца обществено опасни последици, като деянието с осъществено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, поради което и на основание чл. 118, предл. първо-во, вьв вр. с чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Признал е подсъдимия за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия от 12.08.2017 г. до 14.08.2017 г. и от 26.10.2020 г. до 03.11.2020 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на пострадалия Б. А. С., ЕГН [ЕГН] обезщетение за причинени неимуществени вреди – сумата от 10 000 лв. и сумата от 1 503 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. Отхвърлил е иска в останалата част до пълния му размер от 70 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мария Митева

чл. 118 НК, чл. 18 ал. 1 НК, чл. 338 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 4 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

Решение №50197/10.01.2023 по дело №647/2022 №/..2023 по дело №/2022

Пране на пари | Пране на пари, приготовление и сдружаване | Престъпления против стопанството

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационното производство е второ поред. С първоинстанционната присъда, постановена по нохд №[/aam]г. по описа на СГС, градският съд признал подсъдимия И. за виновен по обвинението за това, че на 16.10.2008 г. и на 04.05.2009 г. е открил и до 07.05.2009 г. е поддържал сметки във финансови институции – сметка в Райфайзенбанк и сметка в ПИБ и двете под чужда самоличност – К. Г. К., като лицето не е дало своето съгласие за това и е извършвал повече от два пъти – девет пъти финансови операции с имущество на обща стойност 112 875 щ. д. с левова равностойност 167 324, 18 лв., за което е предполагал, че е придобито чрез престъпление по чл. 249 НК, престъпно ползване на данни от чужди платежни инструменти, като престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България, поради което на осн. чл. 253, ал. 3, т. 2 и т. 4, вр., ал. 1, вр. ал. 7 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 11 (единадесет) месеца “лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил с изпитателен срок от 3 (три години). На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът групирал наложеното наказание с това по НОХД№[/aam]г. по описа на СРС, НО, 99 – ти ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 23 ал. 1 НК, чл. 249 НК, чл. 253 ал. 6 НК, чл. 253 НК, чл. 281 ал. 10 НПК, чл. 327 НПК, чл. 338 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 355 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Валя Рушанова

Решение №7/05.01.2023 по дело №922/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Хасково подсъдимият П. Ц. П. е признат за виновен в това, че на 26.06.2020 г., в [населено място], с особена жестокост – чрез продължително нанасяне на множество удари чрез раздвижен френски ключ, умишлено е умъртвил Д. Т. с ЕГН [ЕГН], по особено мъчителен за нея начин, тъй като тя е изпитала изключително силни и продължителни болки, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и 3 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия, считано от 27.06.2020 г. до влизане в сила на съдебния акт. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, от които 2 998 лв. по сметка на ОД на МВР – Хасково и 1 835,40 лв. по сметка на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 115 НК, чл. 124 ал. 1 НК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 338 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 38а НК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 НК, чл. 59 ал. 1 НК

Решение №/..2022 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело №година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. Б. срещу решение №г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №г. по описа на съда. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК и се изтъкват съображения в тяхна подкрепа. Иска се изменение на въззивния съдебен акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 132 във връзка с чл. 128 НК, съответно обуславящо и налагането на по – леко по размер наказание на подсъдимия при съобразяване на периода на възстановяване на пострадалия. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба. Изтъква подробни съображения в подкрепа на възражението срещу извода на съдилищата, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Поставя акцент на времетраенето на инцидента, силата на нанесените от подсъдимия удари с нож, а самите те – не са целенасочени, а представляват замахвания и размахвания, поради което не могат да се свържат с волевото изражение на прекия умисъл. Допълнително се заявява, че действителното представно съдържание на дееца не може да се обосновава с наличието на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 119 НК, чл. 12 ал. 1 НК, чл. 12 ал. 2 НК, чл. 128 НК, чл. 18 ал. 1 НК, чл. 338 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 4 НПК, чл. 54 НК, чл. 56 НК, чл. 59 ал. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Валя Рушанова

Решение №/..2022 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело №година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба, подадена от защитниците на подсъдимия И. З. Д., и по жалба на частните обвинители Д. Д. Д. и З. Г. А., чрез техния повереник, срещу въззивна присъда №г., постановена по ВНОХД №г. от Апелативен съд – Пловдив. Касационната жалба на подсъдимия Д. и постъпилите две допълнения към нея от защитата се позовават на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Мотивите на въззивната присъда са характеризирани като схематични, непълни и повърхностни. Изброяват се редица пропуски в мотивировката на атакувания съдебен акт и пренебрегване на установени обстоятелства, които имат отношение към разрешаване на въпроса дали в случая защитата на подсъдимия Д. явно не съответства на нападението. В тази връзка се изтъкват и допуснати противоречия в мотивите на присъдата и необсъждане на експертните изводи по Допълнителната комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза (ДКСМБЕ). С позоваване на чл. 118 НПК се оспорва оценката на съда за допустимост на част от използваните гласни доказателствени средства – показанията на полицейските служители, които са извършвали действия по разследване и са снемали обяснения от подсъдимия Д.. При тези аргументи се настоява за присъствие на съществено процесуално нарушение – липса на мотиви по смисъла ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2022 по дело №/2022