чл. 347 ал. 1 НПК

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г. по нохд №[/aam]г., постановена от Районен съд – Габрово подсъдимата И. И. Н. е призната за невинна и на основание чл. 305, ал. 6 вр. с чл. 301, ал. 4 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 209а, ал. 1 Закона за здравето за същото деяние й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.. По протест на прокурор от РП – Габрово, съдържащо искане за отмяна на първоинстанционната присъда и признаването за виновна на подсъдимата в извършването на престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, е образувано внохд №г. по описа на Окръжен съд – Габрово. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 334, т. 2 вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимата И. Н. е призната за виновна в това, че на 26.03.2021 г. в гр. Габрово е нарушила мерките, въведени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, определени със заповед №г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2 вр. с чл. 63 и 63в Закона за здравето, като не е спазила задължението си да не напуска за срок от 10 дни, считано от 25.03.2021 г. до 03.04.2021 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Румен Петров

чл. 301 ал. 4 НПК, чл. 336 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №57/26.01.2023 по дело №172/2022 №/..2023 по дело №/2022

Изнасилване | Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда от 29.09.2020 г., постановена по Н. О. Х. Д. №[/aam]г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Ш. С. С. е признат за невиновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г. –престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и го е оправдал по това обвинение. С въззивна присъда от 27.10.2021г., постановена по внохд №[/aam]г., Софийски градски съд, 8-ви въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ш. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г., като проникнал с члена си във влагалището й и като я принудил към това със сила – хванал я с дясната си ръка за врата, а с лявата през корема, запушил и устата с неустановен по делото предмет – парцал и я повалил на земята, съблякъл дрехите и против волята и, легнал върху нея и осъществил полов акт, както и със заплашване – казал и „Млъквай, ма, защото ще те убия!“, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. първо-во и 2-ро вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 НПК, чл. 14 НПК, чл. 152 ал. 1 т. 2 НК, чл. 170 НПК, чл. 171 ал. 2 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 24 НК, чл. 25 ал. 2 НК, чл. 25 ал. 4 НК, чл. 281 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

съдия Даниела Атанасова

Решение №50158/26.01.2023 по дело №633/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Военен съд – Сливен е признал подсъдимия старши сержант М. П. С. от в. ф. /№г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, чрез употреба на сила и заплашване и използване положение на зависимост над нея, поради което на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от месец август 2015г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положението на зависимост над нея и на основание чл. 155б, ал. 2, т. 2, предл. първо, вр. ал. 1, алт. 2, предл. трето, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението деянието да е извършено в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 104 НПК, чл. 144 ал. 1 НПК, чл. 152 ал. 1 НПК, чл. 154 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 282 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 54 НК

съдия Даниела Атанасова

Решение №50139/26.01.2023 по дело №550/2022 №/..2023 по дело №/2022

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения | Престъпления против стопанството

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на упълномощените защитници на подсъдимия, както и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение на ВКС, 1-во НО, №[/aam]г., постановено по н. д. 100/2021 г. е отменено първото въззивно решение по делото на АС-Варна, №[/aam]г. по в. н. о. х. д. №г., с което е била потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г. по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият З. П. Г. е признат за виновен в това, че в периода от м. юни 2010 г. до 08.03.2011 г. в [населено място], в качеството на изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „фирма като лице, което управлява и представлява юридическо лице, за да получи инвестиционен кредит представил пред банка неверни сведения, като в графа №4в Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения /Приложение №1.5 към искане за предоставяне на кредит / не е посочил други задължения, а именно задължения в размер на 7 508 378/седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем/ евро по Договор за заем от 13.04.2010 г. между „фирма [населено място] и „ фирма, поради което и на осн. чл. 248а, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 1 НК и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 248а ал. 1 НК, чл. 248а НК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 9 ал. 2 НК

съдия Красимира Медарова

Решение №37/26.01.2023 по дело №870/2022 №/..2023 по дело №/2022

Незаконно преминаване и превеждане през граница | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда от 07.08.2017г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимите С. Т., К. Т. и Л. Д., са признати за виновни в това, че на 04.08.2013 г. в района на [населено място], в съучастие като помагачи умишлено са улеснили Г. Г. да извърши престъпление, а именно опит да преведе през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно индивидуализирани в присъдата, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група от четири лица (подсъдимите и Г.), поради което и на осн. чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 4 НК и чл. 54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, за всеки един от подсъдимите и глоба в размер на по 10 000/десет хиляди/ лв. за всеки един от тях. С присъдата на специализирания съд подсъдимият Т. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Т. е определено общо най-тежко наказание измежду наказанията по настоящата присъда, в размер на три ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50155/25.01.2023 по дело №643/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №г. по описа на СГС, НО, 7 –ми състав подсъдимият П. В. Л., ЕГН: [ЕГН], роден в [населено място], с българско гражданство, българин, със средно образование, неженен, неосъждан, постоянен адрес: [населено място], [улица] бил признат за ВИНОВЕН в това, че: I. За времето от 10.09.2017 г. до 11.09.2017 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като извършител е прокарал в обращение подправени парични знаци, като е заплатил с тях закупени движими вещи от различни граждани, като е знаел, че същите са подправени /неистински/, както следва: – На 10.09.2017 г. около 21.30 часа в [населено място], [улица] прокарал в обращение 37 броя подправени парични знаци, представляващи 37 броя банкноти с номинал от 100/сто/ евро както следва: 4/четири/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Х., 4/четири / броя банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Р., 1/един / брой банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Р., 3/три/ броя банкнота с номинал 100/сто/ евро, емисия ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 190 ал. 2 НПК, чл. 20 НПК, чл. 23 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Мария Митева

Решение №50181/24.01.2023 по дело №528/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Ловешки окръжен съд е признал подсъдимия В. И. В. за виновен за това, че на 25.02.2018г., около 15.10ч., в [населено място], общ. Я., обл. Ловеч, чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка марка „B.“, модел „ИЖ 27“, умишлено умъртвил баща си –И. В. Х., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 115 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59 НК приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. В. е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража. Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства по делото. Недоволство от така постановената присъда изразил подсъдимия В., който чрез защитника си адв. А. я обжалвал пред АС-Велико Търново, излагайки доводи за допуснати съществени процесуални нарушения; нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Образуваното пред последния въззивно производство приключило със сега атакуваното решение №г., постановено по в. н. о. х. д. №г. по описа на АС-Велико Търново, с което присъдата била потвърдена, а деловодните разноски били присъдени в тежест на подсъдимия В.. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №33/24.01.2023 по дело №776/2022 №/..2023 по дело №/2022

Кражба | Кражба в немаловажни случаи, извършена повторно | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са основателни, макар и не по всички изложени в тях съображения. На първо място следва да се разгледа възражението за незаконен състав, доколкото евентуалната му основателност е абсолютно основание за отмяна на обжалваната присъда. Същото обаче е неоснователно, тъй като се аргументира с доводи, които са неотносими към хипотезите и диспозициите на разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 НПК. Конкретно касаторът – подсъдим счита за незаконен въззивният състав, който е постановил обжалваната пред настоящата инстанция въззивна присъда, поради участие на съдия Е. П. като негов председател след като същият е участвал в съдебния състав по ВЧНД №г. по описа на ОС – Велико Търново, осъществил съдебен контрол относно потвърдената от РС – Велико Търново в проведеното разпоредително заседание по НОХД №г. на РС – Велико Търново мярка за неотклонение домашен арест“, взета спрямо подсъдимия Д. в ДП. Видно от материалите по приложеното ВЧНД №г. с определение №г. съдия П. действително е участвал във въззивния съдебен състав, който е разгледал жалбата срещу потвърдената от районния съд мярка за неотклонение, като е отменил протоколното определение на РС – Велико Търново от 08.07.2021 г. по НОХД №г. в частта му по т. 6 на чл. 248, ал. 1 НПК и вместо мярката за неотклонение домашен арест“ е взел по-лека такава, а именно гаранция в пари – ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Деница Вълкова

чл. 102 НПК, чл. 105 ал. 2 НПК, чл. 118 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 138 НПК, чл. 219 ал. 1 НПК, чл. 219 НПК, чл. 243 НПК, чл. 248 ал. 1 НПК, чл. 29 ал. 2 НПК, чл. 308 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 63 ал. 2 т. 1 НПК

Решение №27/20.01.2023 по дело №884/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение №[/aam]г., постановено по н. д. 642/2020г., ВКС, НК, 2 – ро н. о. е отменил присъда по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/ и въззивно решение №г. по в. н. о. х. д. №г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд /АпСпНС/ и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото е постановена присъда №г. по н. о. х. д. №3406/2020 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 – ти състав, с която подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.01.2011 г., около 19.00 часа в с. Държава, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 2000 лева, претендирано вземане към Д. Г. Х., както и за лицата Г. К., Д. А. и П. Ю. имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго – Д. Г. Х. и Д. Х. Д., чрез заплашване, че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им – да съберат и да му предоставят сумата от 200 лева, и с това им причинил имотна вреда в същия размер, като изнудването е придружено ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Христина Михова

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 14 НПК, чл. 213а ал. 2 т. 4 НК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 281 НПК, чл. 304 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №28/20.01.2023 по дело №891/2022 №/..2023 по дело №/2022