чл. 66 ал. 1 НК

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията към тях с отразените аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Преди да се пристъпи към разглеждане на сезиращите третата инстанция процесуални документи в допустимите части, трябва да се дадат пояснения в две насоки: Настоящото разглеждане на производството е първо поред пред ВКС. Поради тази причина, при липса на предпоставките на чл. 348, ал. 5, изр. 2 НПК, този съд е само такъв по правото. Той, следователно, може да проверява релевирани пред него оплаквания за незаконосъобразно експлоатиран процедурен път за достигане до съответната приета от ревизирания съд фактология, откъдето да се оспорва самата тя и респективно неправилно приложение на материалното право. Той сам не разсъждава по аргументи за същината на събраните доказателства и тяхната достоверност, достатъчност и т. н., нито прави собствена доказателствена преценка, която да води до изводи за извършване или не на вменената престъпна деятелност. Ако би сторил обратното, би се намесил в суверенната дейност на решаващите инстанции, неотносима към съд по правото. В този ред на мисли, на второ място, трябва да се заяви, че настоящият съдебен състав няма да взима отношение по оплаквания за необоснованост, каквато впрочем директно е въздигната като довод и в двете касационни жалби. Именно поради изложената причина прочитът на същите навежда на заключение за претенеция ВКС директно да се произнесе по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Теодора Стамболова

чл. 177 ал. 1 НПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 351 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 ал. 2 НК, чл. 55 ал. 3 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК

Решение №50139/26.01.2023 по дело №550/2022 №/..2023 по дело №/2022

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения | Престъпления против стопанството

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на упълномощените защитници на подсъдимия, както и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение на ВКС, 1-во НО, №[/aam]г., постановено по н. д. 100/2021 г. е отменено първото въззивно решение по делото на АС-Варна, №[/aam]г. по в. н. о. х. д. №г., с което е била потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г. по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият З. П. Г. е признат за виновен в това, че в периода от м. юни 2010 г. до 08.03.2011 г. в [населено място], в качеството на изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „фирма като лице, което управлява и представлява юридическо лице, за да получи инвестиционен кредит представил пред банка неверни сведения, като в графа №4в Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения /Приложение №1.5 към искане за предоставяне на кредит / не е посочил други задължения, а именно задължения в размер на 7 508 378/седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем/ евро по Договор за заем от 13.04.2010 г. между „фирма [населено място] и „ фирма, поради което и на осн. чл. 248а, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 1 НК и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Красимира Медарова

чл. 248а ал. 1 НК, чл. 248а НК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №37/26.01.2023 по дело №870/2022 №/..2023 по дело №/2022

Незаконно преминаване и превеждане през граница | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда от 07.08.2017г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., подсъдимите С. Т., К. Т. и Л. Д., са признати за виновни в това, че на 04.08.2013 г. в района на [населено място], в съучастие като помагачи умишлено са улеснили Г. Г. да извърши престъпление, а именно опит да преведе през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно индивидуализирани в присъдата, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група от четири лица (подсъдимите и Г.), поради което и на осн. чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 4 НК и чл. 54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, за всеки един от подсъдимите и глоба в размер на по 10 000/десет хиляди/ лв. за всеки един от тях. С присъдата на специализирания съд подсъдимият Т. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Т. е определено общо най-тежко наказание измежду наказанията по настоящата присъда, в размер на три ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50143/25.01.2023 по дело №513/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г. Разградският окръжен съд признал подсъдимия С. М. К. (с рождени имена Ш. М. С. до 2016 г.) за виновен в това, че: 1. В периода от 13.08.2010 г. до 19.05.2012 г. в [населено място], като собственик, управител и представляващ „Б.“ Е., със седалище в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство (чрез счетоводителката Б. Х.), въз основа на подадени справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП-Варна, офис-Разград, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – възстановен ДДС на стойност 210 191.21 лева, поради което и на основание чл. 256, ал. 2, предл. четвърто във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 НК и чл. 54 НК му наложил наказания от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, конфискация на ј идеална част от недвижим имот с административен адрес в [населено място], [улица], №говска дейност за срок от три години. 2. Със същата присъда подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С нова присъда №г. по в. н. о. х. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50155/25.01.2023 по дело №643/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №г. по описа на СГС, НО, 7 –ми състав подсъдимият П. В. Л., ЕГН: [ЕГН], роден в [населено място], с българско гражданство, българин, със средно образование, неженен, неосъждан, постоянен адрес: [населено място], [улица] бил признат за ВИНОВЕН в това, че: I. За времето от 10.09.2017 г. до 11.09.2017 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като извършител е прокарал в обращение подправени парични знаци, като е заплатил с тях закупени движими вещи от различни граждани, като е знаел, че същите са подправени /неистински/, както следва: – На 10.09.2017 г. около 21.30 часа в [населено място], [улица] прокарал в обращение 37 броя подправени парични знаци, представляващи 37 броя банкноти с номинал от 100/сто/ евро както следва: 4/четири/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Х., 4/четири / броя банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Р., 1/един / брой банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Р., 3/три/ броя банкнота с номинал 100/сто/ евро, емисия ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мария Митева

чл. 14 НПК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 190 ал. 2 НПК, чл. 20 НПК, чл. 23 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №27/20.01.2023 по дело №884/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение №[/aam]г., постановено по н. д. 642/2020г., ВКС, НК, 2 – ро н. о. е отменил присъда по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/ и въззивно решение №г. по в. н. о. х. д. №г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд /АпСпНС/ и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото е постановена присъда №г. по н. о. х. д. №3406/2020 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 – ти състав, с която подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.01.2011 г., около 19.00 часа в с. Държава, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 2000 лева, претендирано вземане към Д. Г. Х., както и за лицата Г. К., Д. А. и П. Ю. имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго – Д. Г. Х. и Д. Х. Д., чрез заплашване, че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им – да съберат и да му предоставят сумата от 200 лева, и с това им причинил имотна вреда в същия размер, като изнудването е придружено ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 14 НПК, чл. 213а ал. 2 т. 4 НК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 281 НПК, чл. 304 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Христина Михова

Решение №28/20.01.2023 по дело №891/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда, постановена на 14.06.2021 г. по н. о. х. д. №г. по описа на Софийски районен съд, НО, 109 – ти състав, подсъдимата А. М. на основание чл. 304 НПК е призната за невиновна по повдигнатото срещу нея обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимата С. Г. К. е призната за виновна в това, че на 17.11.2018 г., в магазин LC W., в МОЛ „С.“, находящ се в [населено място], [улица], чрез използване на специален начин – особена ловкост, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 75 лева от владението на М. П. П., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр., вр. с чл. 28, ал. 1 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване. Подсъдимата К. е оправдана по обвинението да е извършила същото престъпление в съучастие с подсъдимата М., като съизвършители – чл. 20, ал. 2 НПК. Прокурорът от Софийска районна прокуратура останал недоволен от оправдателната част на първоинстанционната присъда и я протестирал пред СГС с искане за осъждане ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50188/20.01.2023 по дело №681/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. Т. Т. срещу въззивна присъда №[/aam]г., постановена по ВНОХД №[/aam]г. от Софийски градски съд. В касационната жалба има позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касаторът намира, че въззивният съд е трябвало да потвърди оправдателната присъда, тъй като е обосновал своите заключения изцяло върху доказателствата, събрани и обсъдени от първата инстанция. Обръща внимание, че в конкретната ситуация основните доказателства са набрани от показанията на пострадалия К., охарактеризирани в жалбата като нелогични, хаотични, недостоверни и отправя упрек към въззивната инстанция, която не е разпитала свидетеля. Явната несправедливост на наказанието се поддържа с доводи, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства изискват определяне на наказание при условията на чл. 55 НК. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Т., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник. Частният обвинител С. К. и неговият повереник заявяват становище, че въззивната присъда следва да се остави в сила и претендират присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира, че въззивната присъда не страда от процесуалните пороци, развити в жалбата, поради което пледира за оставянето й в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Софийският районен съд с присъда от 27.09.2021 г., постановена ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 129 НК, чл. 339 ал. 3 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Ружена Керанова

Решение №50165/16.01.2023 по дело №614/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел за установено, че инкриминираните две тегления на средства от банковата карта на свидетеля К. са осъществени от Е.. Този извод се потвърждава от показанията на пострадалия, от заключението на приетата лицево- идентификационна експертиза, а и не се оспорва от подсъдимия. Основният спор в процеса е свързан с преценката за това дали осъществената от подсъдимия трансакция е извършена без знанието на титуляря на сметката или с негово съгласие и по негово поръчение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на съгласие за извършените тегления се установява от това, че те са осъществени в населено място- гр. Разград, различно от това, в което към този момент се е намирал свидетеля К.. Това е и причината обясненията на подсъдимия за това, че е изтеглил средствата по молба на пострадалия и непосредствено след това му ги е предал да не могат да бъдат възприети, тъй като това е било обективно невъзможно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 107 ал. 3 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 ал. 3 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №20/16.01.2023 по дело №936/2022 №/..2023 по дело №/2022

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда | Престъпления против личността | Убийство

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Кюстендил подсъдимите Н. К., В. К. и И. К. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение – за това, че на 11.03.2014 г., в гр. Дупница, в съучастие по между си – Н. К. като извършител, а В. К. и И. К. като помагачи, умишлено са умъртвили Н. Ю. Р. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 115 вр. с – чл. 20, ал. 2 НК за Н. К. и при условията на чл. 54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода. – чл. 20, ал. 4 НК за И. К. и при условията на чл. 54 от НК е осъден на тринадесет години лишаване от свобода. – чл. 20, ал. 4 НК за В. К. и при условията чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на девет години лишаване от свобода. С присъдата е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията на всеки един от тримата подсъдими, приспаднат е периода на предварителното им задържане и взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на съпругата на пострадалия М. С. – Р. сумата от 50 000 лв. , на майката и бащата – Г. и Ю. Р., по 120 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.