Върховен касационен съд

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №г., постановена по нохд №г. по описа на ОС – Шумен подсъдимият Д. А. М. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016г. в района на гара Х., обл. Ш., при управление на подвижен железопътен състав – товарен влак №гони –цистерни, пътуващ по жп линия №гас – Русе, като машинист локомотивен – първо лице на локомотив №гласно чл. 115 Закона за железопътния транспорт в Наредба №58 от 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно – чл. 19, ал. 1, т. 4, вр. чл. 288; чл. 317, т. 3 и чл. 324, ал. 4, т. 5, вр. ал. 1 и в нарушение на правила от “Инструкция за работа на локомотивния машинист”, издадена от 04.02.2015г., утвърдена от управителя на “Б. Р. К.” Е. – Русе, съгласувана с Генералния директор на ДП “Национална компания железопътна инфраструктура, а именно: т. 15, б.”А”, т. 17, б.”Д”, и т. 17, б.”Е”, като при наредено влизане в гара Х. на трети отклонителен коловоз, не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофор, който с една мигаща жълта светлина указвал, че входният светофор е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофор до 40км/ч., след което не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофор, който с две жълти ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 117 НПК, чл. 126 НПК, чл. 131 НПК, чл. 287 НПК, чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 93 т. 8 НК

съдия Даниела Атанасова

Решение №136/18.04.2023 по дело №183/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против личността | Телесна повреда | Телесна повреда, причинена по хулигански подбуди

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Софийски районен съд, НО, 105 състав е признал подс. В. К. И. за виновен в това, че на 17.10.2018г. около 20.30ч. в гр. София, ж. к. “Редута, пред кафе-клуб „Цитадела чрез нанасяне удар с ръка в областта на лицето на К. Д. П. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което на основание чл. 129, а.2 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от една година и шест месеца, чрез налагане на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и двете с продължителност една година и шест месеца, като на основание чл. 304 НПК го оправдал по първоначалното обвинение деянието да е извършено по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. С присъдата, на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимия В. И. да заплати на гражданския ищец К. Д. П. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането -17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 15 000лв. като неоснователен. Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия, като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Елена Каракашева

чл. 107 НПК, чл. 129 ал. 2 НК, чл. 131 ал. 1 т. 12 НК, чл. 304 НПК, чл. 305 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

Решение №137/18.04.2023 по дело №93/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от легитимирано лице, в законоустановения в чл. 423, ал. 1 НПК шестмесечен срок. По делото са налице данни, че фактическото предаване на К. К. на българските власти по повод издадена спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/ е осъществено на 10.11.2022 г., а искането е постъпило във ВКС на 05.01.2023г., т. е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок. При разглеждането му по същество ВКС намери същото и за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Производството по чл. 423, ал. 1 НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на некоректното му процесуално поведение. Целта на коментирания институт е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Извън съмнение е обстоятелството, че това право е с фундаментално значение за справедливостта на провежданото наказателно производство и накърняването му винаги сочи на конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и е от ЕКЗПЧ. За преодоляването на този конфликт е предвиден институтът за възобновяване при задочно осъждане като специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Елена Каракашева

чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 25 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 269 ал. 1 НПК, чл. 343в ал. 2 НК, чл. 416 ал. 2 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК

Решение №50001/13.04.2023 по дело №640/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд е прекратил производството в наказателната му част, като е продължил разглеждането на делото само по отношение на гражданските искове. Конституирал е наследниците на починалия подсъдим С. С. като ответници. По молба на С. В. участваща в производството като граждански ищец на лично основание, тя е встъпила и като наследник на починалите си родители, предявили в срок граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимия. В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Ж. Г. заявява, че е прекъснала контактите с покойния си баща и сестра си. Представителят на ВКП намира, че по отношение на гражданско-осъдителната част присъдата и въззивното решение са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Съгласно разпоредбите на чл. 347, ал. 1 НПК и чл. 290, ал. 2 ГПК пределите на касационната проверка се определят от жалбата, с която е сезиран съдът. Конкретните оплаквания са за явна несправедливост на наказанието и за прекомерност на присъдените обезщетения. Не се оспорва основателността на предявените граждански искове, а единствено размера, в който са уважени. Жалбоподателят не възразява срещу извода на въззивния съд, че престъпното деяние, съставляващо деликт, е осъществено виновно от подсъдимия. Липсват и твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, относими към предмета на доказване. С оглед изложеното и постановеното в ТР №г. на ОСНК на ВКС, поради специфичната си компетентност да се произнася по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Петя Шишкова

чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК

Решение №132/12.04.2023 по дело №118/2023 №/..2023 по дело №/2023

Образуване и ръководене на организирана престъпна група | Престъпления против реда и общественото спокойствие

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Съдържанието на депозираната касационна жалба, която в развитите оплаквания за ненадлежна доказателствена основа за осъждането на подс. П. преповтаря въззивната такава, включително и относно отправеното искане за оправдаване на подсъдимия, предпоставя необходимост от предварително уточнение за възможните предели на настоящия касационен контрол. Съгласно очертаните в чл. 347, ал. 1 НПК правомощия на касационната инстанция, ВКС дължи произнасяне по заявените от страните касационни основания и по доводите и съображенията, с които същите са обосновани, като извън тези ограничения на касационния контрол са само случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, каквито по конкретното дело не се откриват. Така уточнените предели на допустимата касационна намеса, недвусмислено възлагат приоритет на въведения касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, понеже проверката за материална законосъобразност на атакувания акт е възможна само в рамките на вярно установена фактическа обстановка. Иначе казано, поддържаното основно искане в касационната жалба – за оправдаване на подсъдимия П. направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК), но само в рамките на правилно изяснени от въззивния съд фактически положения, а видно от доводите в касационната жалба именно те са предмет на недоволство, аргументирано с оплакване от неизрядната процесуална дейност на контролираната инстанция и по-конкретно за основаното на предположение вътрешно убеждение, формирано при: 1/пренебрегване на въведените в чл. 124 НПК и в чл. 177, ал. 1 НПК ограничения; ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №133/12.04.2023 по дело №174/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и материалите по делото, в рамките на своите правомощия, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД №[/aam]г. на ОС Пазарджик е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Спазването на посоченият срок е въпрос, подлежащ на изследване във всеки конкретен случай, съобразно фактическите положения, установени по делото и относими към неговото определяне. Конкретиката на случая очертава следната фактология: С присъда №г., постановена по НОХД№г., Окръжен съд Пазарджик е признал подсъдимия А. М., за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр с ал. 3, б. б, във вр с чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 58, т. 3 ЗДвП, осъществено на 02.01.2013г., за което му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг режим на изтърпяване, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години и шест месеца. Присъдата е била проверена от апелативния и касационния съд, отнесена пред инстанциите по жалба на адв. Е. П., като защитник на подсъдимия М.. С решение от 27.07.2017г по ВНОХД 708/2016г, присъдата е била изменена само относно режима на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 412 ал. 2 т. 2 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 ал. 5 НПК

съдия Бонка Янкова

Решение №131/12.04.2023 по дело №171/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и неговото допълнение и в рамките на своите правомощия, прецени, че той е допустим, но неоснователен. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът посочва като касационно основание и нарушение на материалния закон, проявено чрез оправдаването на подсъдимите. Тъй като той го сочи като функция на допуснатите от контролирания съд съществени процесуални нарушения, настоящият състав ще се фокусира върху доводите за пропуски в аналитичната дейност на съда, тъй като евентуално техен позитивен отговор би обезпредметил произнасянето относно твърдяно нарушение на материалния закон и би довел до целения от прокуратурата резултат. Основният акцент в касационния протест е върху заключението на изготвената пред първия съд експертиза от вещо лице – специалист в областта на геодезията, фотограметрията, картографията, регулацията и кадастъра и интерпретацията му от съда. В отговор на останалата у протестиращия прокурор неяснота дали съдът е кредитирал заключението, от изготвените към постановения акт мотиви ясно се възприема позитивното отношение на съда спрямо този доказателствен способ, което е определило и базирането му на заключението на тази експертиза при установяване на фактологията и последващите правни изводи. Неговото съдържание и уточненията, които е направил експерта при изслушването му пред съда, определят като несподеляеми твърденията на прокурора за необоснованост и неправилност на заключението. Всъщност, ако явяващият се във въззивното производство прокурор, който е и автор на сезиращия Върховния съд документ, е стоял на позиция, идентична с афишираната в протеста относно качеството /съотв. липсата на такова/ на експертното заключение, той би следвало да се възползва от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Иванка Ангелова

чл. 103 ал. 2 НПК

Решение №134/12.04.2023 по дело №122/2023 №/..2023 по дело №/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия И. К. Й. за виновен в това, че на 26.11.2020 г. на път II-66, км.10, в [община], при управление на МПС- л. а. „Опел А.“ с рег. [рег. номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. Й. и средна телесна повреда на повече от едно лице- на Е. Д. Г. и на Д. Й. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. първо б. а и б във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като го е оправдал за това да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 343г НК подсъдимият Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 59 НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия под стража. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 343 ал. 3 б. б НК, чл. 343 НК, чл. 343г НК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 59 ал. 1 НК, чл. 59 НК, чл. 66 НК

съдия Антоанета Данова

Решение №135/12.04.2023 по дело №896/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на подсъдимия и възражението на частния обвинител и граждански ищец, както и заявените становища от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, Наказателно отделение, 9 състав подсъдимият М. С. К. е признат за виновен в това, че на 11.08.2018 г. около 21.00 часа в [населено място], [община], област Благоевград, в двора на имот с пл.№го е наказал, поради извършване на деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, което се дължи на уплаха, като е оправдан по обвинението по чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият М. К. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец М. К. обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 20 000/двадесет хиляди/ и обезщетение за имуществени вреди от същото деяние в размер на 1440 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главниците, като е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 100 000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски и съответни държавни такси. С въззивно решение №г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, постановено по в. н. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.