Престъпления против личността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Основните оплаквания, отразени и в трите касационни жалби за това касационно основание, са за погрешен анализ на доказателствените източници, като се твърди, че от събраните гласни доказателства не се установяват факти, от които следва извод, че подсъдимите Й. и Я. са отвлекли пострадалите А. и П., както и липсват доказателства, които установяват съпричастността на подсъдимия П. към действията на другите двама подсъдими. Тези оплаквания в същността си са за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт и като такива са извън пределите на касационна проверка, защото необосноваността не е касационно основание. В компетентността на касационният съд е да направи преглед на решението и да прецени дали събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства са ценени съобразно тяхното действително съдържание и доколко въз основа на тях са направени верни фактически изводи. При тази проверка не бяха установени непълноти, логически или фактически несъответствия при аналитичната дейност на въззивния съд. Правилно съдът е ценил показанията на свидетелите А., П., Ю. П., Й. Д. и И. П., от които се установява, че подсъдимият Я., след като е разбрал, че свидетелката Д. е приятелка на А. е взел решение да потърси сметка на последния и ... Прочетете още