чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело №г Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 2 по искането на осъдения Л. Ю. Т. за възобновяване на въззивно чнд №г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на решение №г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК. Поддържа се, че приложението на чл. 24 НК и увеличаването с 3 месеца на определеното общо наказание от 2 години лишаване от свобода по една от съвкупностите не съответства на изискването наказанието да е съответно на извършеното и преди всичко на целите по чл. 36 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането като се обосновава с многобройните осъждания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира: Благоевградският районен съд с определение №г. по чнд №г. е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и е наложил общи наказания лишаване от свобода в съответните размери по две групи съвкупности, чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 НК. Определението в частта относно произнасянето по съвкупността, образувана от деянията, за които има наложени наказания по нохд №1467/2009 г.,78/2010 г. и 1217/2009 г. – всички по описи на Благоевградския районен съд, е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 23 НК, чл. 24 НК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 36 НК, чл. 59 ал. 2 НК

съдия Лидия Стоянова

Решение №/..2010 по дело №/2010

Престъпления против личността | Телесна повреда | Телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на MB, държавен или частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, митнически и данъчен служител

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Цветинка ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив. Илиева и в присъствието на прокурора Ант. ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело №година Производството е образувано по искане на осъдените С. Р. Д., М. Р. Р., И. А. М., ГЮЛСЕЗ МЕМЕДАЛИ Ш. и Ц. Х. М. за възобновяване на внохд №г. по описа на Хасковския окръжен съд, отменяване на постановеното по него решение №г. или изменяването му в частта за наказанието. Поддържа се, че са налице условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, тъй като са допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието е явно несправедливо в частта, в която е постановено ефективното му изтърпяване. В съдебно заседание се поддържа явна несправедливост на наказанието. Иска се изменяване на съдебния акт и прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно, тъй като няма законово основание за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №г. по нохд №г. Ивайловградският районен съд е признал подсъдимите С. Р. Д., М. Р. Р., Ц. Х. М., Г. М. Ш. и И. А. М. за ВИНОВНИ, в това, че на 18.02.2005г. в гр. Ивайловград, Хаск. област, при условията на повторност за Д., Расим, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2010 по дело №/2010

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова …………………………………………… в присъствието на прокурора Лаков ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. С. П. против решение №г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. №г. В жалбата е изтъкнато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НКП – явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Защитникът претендира, че съдът неправилно е отказал приложението на условното осъждане. Пропуснал е да обсъди промяната в семейното положение на осъдения, който е сключил брак и полага грижи за детето на своята съпруга. Тези обстоятелства доказват неговото поправяне и превъзпитание. Посоченото в съчетание с останалите данни за личността (неосъждан и трудово ангажиран) позволяват приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В допълнение се твърди, че съдът е взел предвид обстоятелства, които не е следвало да отчита – местоживеенето на подсъдимия и предходното му освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК за престъпление по чл. 185 НК. Счита, че приложението на условното осъждания е било отказано единствено по съображения за генералната превенция, което е незаконосъобразно. С оглед на това е направено искане да се измени въззивното решение и да се отложи ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 185 НК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 78а НК

съдия Жанина Начева

Решение №/..2010 по дело №/2010

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………………. в присъствието на прокурора Лаков ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. В. З. против решение №г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. №г. В жалбата защитникът е изтъкнал всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди, че въззивният съд не е имал основание да изключи като недостоверни обясненията на подсъдимия относно поведението на пострадалия на пътното платно, поради което направеният извод за предотвратимост на удара е незаконосъобразен. В действителност при внезапното залитане на пътното платно пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, поради което липсва допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП. Изложени са и съображения за явна несправедливост на наказанието в подкрепа основно на тезата, че съдът, който няма това задължение, не е следвало да лишава подсъдимия З. от правото за управлява моторно превозно средство. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание защитникът (адв. Димитров) поддържа касационната жалба. Повереникът на частния обвинител намира, че жалбата е неоснователна. Прокурорът от В. касационна прокуратура изказва становището, че жалбата следва ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 37 ал. 1 т. 7 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

съдия Жанина Начева

Решение №/..2010 по дело №/2010

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Жанина Начева наказателно дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Б. Е. Г. и жалба на частните обвинители, чрез техния повереник, против решение №г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. №г. В жалбите са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Според защитника съдът е допуснал нарушение на материалния закон, игнорирайки приноса на пострадалия и на св. К.. Настоява и за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, защото неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. На тази основа е направено искане за изменяване на въззивното решение, като се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В жалбата на частните обвинители е застъпено разбирането, че съдът не е отчел конкретната степен на обществена опасност на деянието и не е извършил цялостна преценка на всички обстоятелства със значение за определяне на справедливо по размера си наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Нотев) поддържа касационната жалба. Повереникът на Б. Г. Т. и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Жанина Начева

Решение №/..2010 по дело №/2010

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на… шести декември…. две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева при участието на секретаря….. НАДЯ ЦЕКОВА…………………..…и на прокурора…. ПЕТЯ МАРИНОВА…………. изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело №година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Р. Л. срещу решение №г. по внохд №г. на В. апелативен съд с единствен довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита развиват съображения за недоказаност на авторството на престъплението. Намират, че с оглед интелектуалния дефицит на подсъдимия, наказанието е явно завишено по размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила, защото не страда от приписания му порок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда №г. по нохд №г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 26/27.03.2009 г., в съучастие с А. А. и друго неустановено лице извършил грабеж на вещи на стойност 4070 лв. от владението на М. Ц. и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл. 25 НК наложил общо ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 198 ал. 1 НК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 25 НК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 66 НК, чл. 68 ал. 1 НК

съдия Татяна Кънчева

Решение №/..2010 по дело №/2010

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. П. ………………………………………… в присъствието на прокурора … Г. ……………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Н. ………………………………………. наказателно дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. В. Х. срещу въззивно решение №г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. №г. Изтъкват се доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът счита, че съдът не е съизмерил вината на двамата подсъдими, които при независимо извършителство са причинили съставомерните последици. Надценил е тежестта на допуснатото от подсъдимия Х. нарушение на правилата за движение и неоснователно е приел, че с поведението си на пътя този водач е станал първопричина за настъпилото пътно-транспортното произшествие. Всъщност съставомерният резултат не би настъпил, ако другият водач – подсъдимият З. в пияно състояние не е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, надхвърляйки два пъти максимално допустимата скорост за движение по пътя. Затова, като се вземе предвид фактът, че подсъдимият Х. не е бил в пияно състояние и обстоятелствата, очертаващи ниската степен на личната обществена опасност наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо както поради своя размер, така и поради неприлагането на чл. 66, ал. 1 НК. Направено е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №/..2010 по дело №/2010

Престъпления против личността | Тежка или средна телесна повреда, представляваща опасен рецидив | Телесна повреда

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело №година На основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият З. З. Б. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение №г., постановено по ВНОХД №г. от Окръжен съд – Видин, с което е потвърдена осъдителната присъда №г. по НОХД №г. на районния съд от същия град. С първоинстанционната присъда осъденият Б. е бил признат за виновен в това, че на 07.09.2008 г., в[населено място], е причинил средна телесна повреда на П. М. П., изразила се в счупване на долната челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 2 НК. Наложеното наказание е четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при “строг първоначален режим. Подсъдимият Б. е бил осъден да заплати на гражданският ищец П. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане могат да се изведат доводи за наличието на всички касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК. Осъденият твърди, че е лишен от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2010 по дело №/2010

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря……….. Ив. Илиева…………………….. и в присъствието на прокурора ВКП……… И. Чобанова…………….., като изслуша докладваното от съдия П. Панова. наказателно дело №г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия С. Р. М. срещу въззивно решение №г. от Варненския апелативен съд по ВНОХД №г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото в гражданско-осъдителната й част, като е увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди в полза на Р. Р. от 80 хиляди на 100 хиляди лева. С първоинстанционна присъда №г. по НОХД №г., подс. С. М. e бил признат за виновен за това, че на 26.03.2007 г. в гр. С., в кафе – бар „БГ – клуб предумишлено умъртвил М. Р. М., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 54 НК е бил осъден на 20 години лишаване от свобода. Със същата присъда подс. М. е бил признат за виновен в това, че на същото място и по същото време е държал огнестрелно оръжие –гладкоцевна едноцевна пушка тип „помпа, марка „ US SAN” кал. 12с №0491, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. На осн. чл. 23 НК ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2010 по дело №/2010

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело №г Производството е образувано по искане на осъдения Р. Е. Г., депозирано на 29.10.2010 г, за възобновяване на ВНОХД №г, с което е потвърдена присъда на В. районен съд №128/2.10.10, по НОХД №3476/09. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Р. Е. Г. е признат за виновен в това, че на 19.06.2008г в[населено място], без надлежно разрешение, е държал високорисково наркотично вещество: 36 бр. елипсовидни бели таблетки, с лого „D.H.C.-90”, с активен компонент дихидрокодеин, на стойност 51, 12 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода, при „строг режим. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото на защита и правото на лично участие, че правната квалификация следва да е по чл. 354 а, ал. 5 вр. чл. 354 а, ал. 3, т. 2 НК, предвид „маловажността на случая и предвид вида на инкриминираното вещество, което не е високорисково, а рисково, че наложеното наказание е несъобразено с влошеното здравословно състояние на молителя и другите смекчаващи обстоятелства. Правят ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия