чл. 347 ал. 1 НПК

Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в касационните жалби, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намира разглежданите касационни жалби за процесуално допустими, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият С. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Направените в жалбата от частните обвинители чрез техния повереник оплаквания срещу оправдаването на подсъдимия за това, да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и срещу възприетото съпричиняване на резултата от поведението на пострадалата А., са изложени като аргументи за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание. Но доколкото с тях се претендира неправилно приложение на закона, им се дължи отделен отговор. Тези съображения на посочените касатори не се възприемат като основателни от настоящия съдебен състав. Няма причини да бъде подложен на критика извода на въззивния съд, че инкриминираните в обвинителния акт и възприети от първоинстанционния нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП не могат да бъдат елемент от състава на престъплението като запълващи бланкета на наказателно правната норма. Правилни са съображенията на контролирания съд за това, че посочените разпоредби от ЗДвП съдържат общи правила, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 373 ал. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 2 НК, чл. 55 НК, чл. 58а НК, чл. 66 НК

съдия Лада Паунова

Решение №60163/22.03.2023 по дело №869/2021 №/..2023 по дело №/2021

Престъпления против стопанството | Сключване на неизгодна сделка

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С въззивна присъда (без номер) от 21.01.2021 г. по в. н. о. х. д. №[/aam]г., Софийският градски съд, наказателно отделение, Х-ти въззивен състав отменил, на основание чл. 334, т. 4 и чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, присъда (също без номер) от 25.06.2018 г. по н. о. х. д. №[/aam]г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, ХVІІІ-ти състав, като прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимия Б. С. за престъпление по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради изтичане на предвидената в закона давност. Първоинстанционната присъда е отменена и в гражданско-отхвърлителната част, като вместо това подсъдимият Б. С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-София обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт в размер на 115 400 лв., заедно с лихвите за забава от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. 1. На първо място ВКС не споделя възраженията за незаконосъобразно процедиране на въззивната инстанция, което да е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Това важи както относно прекратяването на наказателното производство с постановяване на присъдата, а не непосредствено след подаване на молби от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Биляна Чочева

чл. 144 ал. 1 НПК, чл. 153 НПК, чл. 154 НПК, чл. 220 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 26 НК, чл. 336 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК

Решение №110/21.03.2023 по дело №94/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното. С присъда №[/aam]г. по НОХД №[/aam]г., Софийски градски съд, НО, 11-ти състав е признал подс. Г. С. П. за невиновна за това, че за времето от 25.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в [населено място] и в [населено място], като посредствен извършител, посредством В. М. М. с ЕГН [ЕГН], при условията на продължавано престъпление, като с повече от две деяния, а именно дванадесет деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е използвала дванадесет пъти платежни инструменти – банкови карти с №г./, без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. – майка, като на различни АТМ устройства в [населено място] и в [населено място] да е осъществила транзакции за сумата от общ размер на 4800/четири хиляди и осемстотин/ лева, /като подробно са описани дванадесетте деяния в обвинителния акт и присъдата/ – престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК във връзка с чл. 304 НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 НК я е оправдал по повдигнатото обвинение. Въззивното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура, в който се ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мария Митева

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 249 ал. 1 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 304 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №109/20.03.2023 по дело №81/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против личността | Убийство | Убийство в състояние на силно раздразнение

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г., Окръжен съд – Ловеч е признал за виновен подсъдимия А. К. А. и го осъдил на доживотен затвор за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно и т. 6а НК, като е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален специален режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е извършено зачитане на предварителното задържане на подсъдимия по делото. С присъдата подс. А. е осъден да заплати на гражданските ищци Д. П., В. П. и С. А. сумата от по 300 000 лв. обезщетение на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на деянието до окончателното ѝ изплащане, като исковете за горницата до 500 000 лв. са отхвърлени като неоснователни. С цитирания съдебен акт подс. А. е осъден да заплати дължимите държавни такси върху уважените размери на гражданските искове и направените по делото разноски. Налично е произнасяне и по въпроса за веществените доказателства. С решение №г., постановено по ВНОХД №г., Великотърновският апелативен съд потвърдил атакуваната пред него от подс. А. А. присъда, като той е осъден да заплати направените пред въззивната инстанция деловодни разноски. Жалбата от подсъдимия представлява оплакване за необоснованост, а тя не е касационно основание и не подлежи на проверка Върховния касационен съд. В допълнението към нея подс. А. цифрово е посочил единствено касационното основание по чл. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Петя Колева-Рушанова

чл. 115 НК, чл. 116 НК, чл. 118 НК, чл. 124 НК, чл. 325 ал. 2 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 4 НПК, чл. 36 НК, чл. 38а ал. 2 НК, чл. 59 ал. 1 НК, чл. 78а НК

Решение №107/16.03.2023 по дело №108/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. РС – Хасково е признал подсъдимия Г. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200лв. Постановил е това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. На основание чл. 343г НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от седем месеца, като от това му наказание е било приспаднато времето, през което същият е бил лишен по административен ред от това си право. По жалба на защитника на подсъдимия адвокат С., с въззивна присъда №г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по внохд №г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен. Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Даниел Луков

чл. 102 НПК, чл. 107 НПК, чл. 14 НПК, чл. 16 НК, чл. 281 НПК, чл. 305 ал. 3 НПК, чл. 305 НПК, чл. 339 ал. 3 НПК, чл. 339 НПК, чл. 343б ал. 2 НК, чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК

Решение №50163/15.03.2023 по дело №429/2022 №/..2023 по дело №/2022

Лека телесна повреда | Престъпления против личността | Телесна повреда

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: І. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. Окръжният съд – Русе признал подсъдимия П. Б. И. за виновен в това, че през периода 15.09.2011 г. -23.09.2011 г. в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай, младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Русе в условията на продължавано престъпление сам и в съучастие като съизвършител с други длъжностни лица по време на полицейски проверки е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба – да състави акт за административно нарушение по ЗДП, както следва: – на 15.09.2011 г., около 15,00 ч, в описаното качество на длъжностно лице, по време на извършена полицейска проверка на С. Д. Д. е поискал и приел дар, който не му се следва – 100 румънски леи (левова равностойност 45,52 лева), за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДП; – на 23.09.2011 г., за времето от 12,30 до 14,00 ч., в описаното качество на длъжностно лице, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р. Р. Б. по време на извършена полицейска проверка на С. Д. Д. е поискал и приел дар, който не му се следва – 20 евро (левова равностойност 39, 19 лева), за да не извърши действие по служба – ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №106/13.03.2023 по дело №873/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда №[/aam]година по н. о. х. д. №[/aam]година Софийски градски съд оправдал подс. К. Н. К. по обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК за това на 26.02.2019 година в гр. София, ж. к. “Левски-Г”, ул. “Поручик Георги Куюмджиев срещу блок 30, да е причинил на А. А. Х. в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, навяхване на лявата киткова става, представляващо лека телесна повреда от вида временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По протест на прокурор от СГП първоинстанционният съдебен акт бил проверен и с обжалваната сега нова въззивна присъда №година, постановена по в. н. о. х. д. №година, Софийският апелативен съд признал подсъдимият К. за виновен по обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от три години. С въззивната присъда съдът се произнесъл ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 ал. 5 НПК, чл. 13 ал. 1 НПК, чл. 130 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Татяна Грозданова

Решение №104/13.03.2023 по дело №84/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок. Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №г., по описа на Окръжен съд- Ловеч, подсъдимият Е. Й. Т. е признат за виновен в това, че на 22.09.2015г., на път 1-4 София –Варна, при км. 51+300, с посока на движение гр. София, при условията на независимо извършителство с Л. Б. Я. /починал на 24.04.2019г./ при управление на МПС –л. а. „******“ с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на „М. х.“ООД [населено място], нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Г. от [населено място] и П. Е. Н. от [населено място] и една тежка и три средни телесни повреди на Л. Б. Я., като на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. четвърто и 5, б. а, алт. 1 и алт. 2 и б. б, алт. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 314 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 343 ал. 3 б. а НК, чл. 343 ал. 3 б. б НК, чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Елена Каракашева

Решение №24/10.03.2023 по дело №1121/2021 №/..2023 по дело №/2021

Грабеж | Грабеж на движима вещ в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадените касационни жалби са процесуално допустими като подадени срок от процесуално легитимирани лица срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 1 НПК. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Оплакванията в касационните жалби и от тримата подсъдими и в допълненията към тях са еднопосочни, което позволява те да бъдат разгледани заедно. Съществената част от тях са възражения срещу доказателствената дейност на въззивния съд, свързани с възприемане на доказателства, събрани чрез незаконосъобразни процесуални действия и превратна оценка на доказателства. Претендира се също липса на отговор от контролирания съд на защитни възражения. Такива оплаквания подлежат на разглеждане от касационната инстанция на плоскостта на решаване на въпроса дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на вътрешното убеждение на решаващия съд. Не следва обаче да се разглеждат доводите, свързани с необоснованост на направените в решението фактически изводи, защото необосноваността не е предвидена като касационно основание. 1. Внимателният и критичен прочит на атакуваното решение сочи, че то не страда от порок „липса на мотиви“. Въззивният съд е извършил пълноценен и обстоен анализ на всички доказателства по делото, аргументирал е фактическите си и правни изводи, като тези изводи се правят не само предвид съществения обем на съдебния акт, но и поради неговото съдържание, даващо възможност на страните и на касационната инстанция да разберат ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Лада Паунова

чл. 118 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 129 ал. 1 НПК, чл. 129 НПК, чл. 137 ал. 2 НПК, чл. 18 НПК, чл. 199 ал. 2 т. 3 НК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 422 ал. 1 т. 4 НПК

Решение №102/10.03.2023 по дело №8/2023 №/..2023 по дело №/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият А. А. М. е признат за виновен в това, че на 27.03.2021 г., в къща, находяща се в гр. Бургас, кв. “Черно море, ул. „Пирин“ №годишна възраст – М. А. М., [дата на раждане] , като я целувал по бузите и устните, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг режим на изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а и б ЗИНЗС. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс. М. е задържан с мярка за неотклонение. С присъдата окръжният съд е признал подс. М. за невиновен в това, че по същото време и на същото място противозаконно е лишил от свобода малолетно лице – М. А. М., на десет години, като заключил входната врата, чрез поставянето на райбер от вътрешната страна и не й позволил да напусне помещението, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 142а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК. Подсъдимият и неговият защитник ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.