чл. 66 НК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в протеста и в касационните жалби на подсъдимия и частния обвинител, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г., Окръжен съд- гр. Русе е признал подс. Х. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. трето, б. б, предл. първо, вр. ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно, че на 19.07.2014г. в землището на гр. Бяла, в района на км.58+500 на първокласен път I-5, при управление на МПС- товарен автомобил D. F. 95.480с рег.№г. №гал от местопроизшествието. Съобразно чл. 2, ал. 2 НК и във връзка с чл. 54 НК му е наложено наказание от три години „лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66 НК. Осъден е да заплати направените по делото разноски. По повод депозиран протест от представителя на прокуратурата, касаещ пропуска на съда да се произнесе по чл. 343г НК и жалба на подсъдимия, е била инициирана въззивна проверка на първоинстанционната присъда. С решение №г., постановено по ВНОХД №170/2020г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, атакуваният акт е бил изменен, като престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс. Б. е преквалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1 НК и той е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е избягал ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Надежда Трифонова-Велева

чл. 2 ал. 2 НК, чл. 339 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 342 НК, чл. 343 ал. 3 б. б НК, чл. 343 НК, чл. 343г НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 2 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 2 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 66 НК

Решение №50185/18.01.2023 по дело №662/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С осъдителната първоинстанционна присъда от 03.10.2016г. по отношение на подсъдимия за деяние по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето-то НК с нарушение на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, е наложено наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК за срок от 4 години, както и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години съобразно чл. 343г НК. В рамките на първоинстанционното съдебно следствие обвинението е изменено, като е било предявено и такова за нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 4 ППЗДвП – на маркировка тип М2, за което има оправдателен диспозитив на съда от първата инстанция. С второинстанционна оправдателна присъда №г. по ВНОХД №г. на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и подс. Г. И. е бил признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето-то НК. Производството е било предмет на две касационни проверки- по н. д. №г. на ВКС, трето наказателно отделение и по н. д. №г. на ВКС, трето наказателно отделение. Касационните жалби не могат да бъдат удовлетворени, макар в преобладаващата си част да са основателни. Настоящият касационен състав има правомощията на въззивна инстанция, но в случая установяването на факти, макар и да е възможно, е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Спас Иванчев

чл. 287 ал. 1 НПК, чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 343 НК, чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 354 ал. 2 т. 2 НПК, чл. 66 НК

Решение №127/16.01.2023 по дело №445/2022 №/..2023 по дело №/2022

Лишаване от живот при професионална непредпазливост | Престъпления против личността | Убийство

Върховният касационен съд, I- во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. По делото е постановена първоначална присъда №[/aam]г. по НОХД №г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с която подс. А. Ц. е осъден в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок 2/две/ години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3/три/ години. С присъдата са уважени и предявените гражданскоправни искове и за причинените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., за всеки един от тях, със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и държавна такса върху уважените искове. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. От присъдата на първата инстанция са останали недоволни както подсъдимият, така и частните обвинители и граждански ищци и по тези въззивни жалби с присъда №г. по ВНОХД №г. Пловдивския апелативен съд е отменил горепосочената присъда и оправдал подс. А. Ц. да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, като отхвърлил предявените граждански искове и направените по делото разноски. Така постановената нова присъда е обжалвана пред ВКС по касационен протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци и с решение №г. по н. д. №266/2016г. на III н. о. на ВКС, отменил въззивната присъда №14/14.12.2015г. на Пловдивския апелативен съд и върнал ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Спас Иванчев

чл. 123 ал. 1 НК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 66 НК

Решение №50136/10.01.2023 по дело №553/2022 №/..2023 по дело №/2022

Блудство с лице, ненавършило 14 г. | Престъпления против личността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият А. Х. Е. е бил признат за виновен в това, че от неустановена дата през месец януари 2012г. до месец юни 2016г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – И. Г. К., като блудството представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Съдът признал подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъплението чрез използване положение на надзор и чрез използване на безпомощно състояние на пострадалата, като в тази част го е оправдал, както и по първоначално повдигнатото му обвинение по ал. 2, т. 3 и т. 4 на чл. 149 НК. Със същата присъда подсъдимият Е. е признат за виновен за това, че на неустановени дати и месец през периода от месец юли 2016г. до месец август 2018г., при условията на продължавано престъпление в [населено място] на [улица], №годишна възраст – И. Г. К., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №11/09.01.2023 по дело №869/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 25.05.2021 по нохд №[/aam]г., постановена Софийски градски, съд подсъдимият Д. И. Н. е признат за виновен в това, че на: – 13 срещу 14.02.2019 г., в [населено място], в[жк]е отвлякъл Й. С., като чрез използване на физическа сила е принудил да влезе в лек автомобил „*****“ и против волята й е отвел в[жк], поради което и на основание чл. 142, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. – 14.02.2019 г., около 00,40 ч. в [населено място],[жк]противозаконно е унищожил чужда движима вещ – мобилен телефон „*“ на стойност 245,02 лв., собственост на Й. С., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Н. е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което при условията на чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. сумата от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Румен Петров

чл. 107 ал. 2 НПК, чл. 142 ал. 1 НК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 216 ал. 1 НК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 66 НК

Решение №4/03.01.2023 по дело №962/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ с отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание /на осъдения-това по приложената молба/ и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящото производство, намира за установено следното: В искането на Главния прокурор за възобновяване са отразени процесуални и материалноправни неблагополучия по присъдата на първата инстанция, които не е можело да бъдат отстранени от въззивния съд. Прочитът на съдържанието на иницииращия настоящото производство процесуален документ установява повторение на съображения, отразени по силата на служебната проверка на правилността на атакувания съдебен акт, по споменатото вече решение №[/aam]г., постановено ВнАС по В. Н. Д.199/2022 г. Това обстоятелство не следва да не бъде съобразявано при окачествяване състоятелността на аргументацията по искането за възобновяване, очертана от представителя на държавното обвинение, който сам признава стореното ВнАС. Все в този контекст, няма съмнение, че производството по възобновяване е извънредно и общо погледнато, неговите правила не са обвързани с факта дали съответната страна е изчерпила своите права на атакуване по инстанционен ред или въобще не се е ползвала от тях. Това обаче далеч не означава, че негенерирана нейна лична активност не следва да бъде забелязвана и респективно отбелязвана в светлината на поставените въпроси. ПО РЕЛЕВИРАНОТО ОПЛАКВАНЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Според главния прокурор при разглеждане на делото е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. И това било ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 102 т. 3 НПК, чл. 255 ал. 3 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 66 НК, чл. 86 ал. 1 т. 2 НК

съдия Теодора Стамболова

Решение №/..2022 по дело №/2022

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар Г. ИВАНОВА присъствието на прокурора Н. ПАНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. №година и за да се произнеси, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. Т. Д. и на защитника му адв. К., срещу въззивно решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения защитникът съзира при осъществения от въззивния съд доказателствен анализ, в отказа да се допусне искано от защитата доказателство, както и в незаконосъобразността на писмени доказателствени средства / протоколи за оглед/, респективно приобщените чрез тях веществени доказателства. И защитата и подсъдимия не са съгласни с правните изводи на съдебните инстанции, като първият счита, че не е извършил деянието, а пострадалият се е самонаранил, а защитата акцентира на това, че не е налице превишил пределите на неизбежната отбрана. В рамките на оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се развиват доводи за явна несправедливост на наказанието. Правят се няколко алтернативни искания в касационната жалба на защитата: да се отмени решението на апелативния съд и да се оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и ако настоящата ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Надежда Трифонова-Велева

чл. 115 НК, чл. 119 НК, чл. 12 ал. 4 НК, чл. 13 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 59 НК, чл. 66 НК

Решение №/..2022 по дело №/2022

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети първи ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ. РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. №година. Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби на адв. К. К., защитник на подс. К. Г. С. и на адв. Д. Р., защитник на подс. И. Т. И. срещу въззивно решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на Апелативен съд Бургас. В депозираната жалба на защитника на подс. Кр. С. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че апелативният съд не е провел обективно и всестранно разследване и не е проверил всички събрани по делото доказателства. Акцентира се върху заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, която според касатора не е дала ясни отговори на поставените въпроси и това е рефлектирало върху правото на защита на подсъдимата, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В касационната жалба на защитника на подс. И. се сочат и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с твърдението за липсата на мотиви към въззивното решение по фактическите и правни въпроси. Оспорват се изводите на съда, касаещи субективните признаци на деянието. Подчертава се основният ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Надежда Трифонова-Велева

чл. 20 ал. 2 НК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 66 НК

Решение №/..2022 по дело №/2022

Общоопасни престъпления | Основни състави на производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. В. Н., към която е направено допълнение от неговия защитник, срещу решение на Бургаски апелативен съд №г, по ВНОХД №г, по НОХД №години, намалено е определеното по съвкупност общо наказание „лишаване от свобода на четири години, изменен е първоначалния режим на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода на „общ“, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият Н. е признат за виновен за съвкупност от престъпления: 1/ в това, че на 3.11.2020г в [населено място], в съучастие като съизвършител с В. Д. А. без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: канабис, с общо тегло 1 094, 253 гр, на обща стойност 6 565, 52 лв, и направил опит да разпространи същите наркотични вещества на А. Д. М., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, предл. първо, алт. 4 и предл. второ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода, при „строг режим, и глоба от 12 000 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.