чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК
Чл. 348. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Решение №52/08.02.2023 по дело №915/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, 3 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. Настоящият състав на ВКС намери, че въззивният съд е отстранил допуснатото от предходния състав на Варненски апелативен съд съществено процесуално нарушение, с което е изпълнил указанията на ВКС, залегнали в отменителното решение. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът е спазил процесуалните изисквания за анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия в контекста на останалите доказателствени източници, отчитайки двойнствената правна природа на обясненията като доказателствено средство и средство за защита. Верен е изводът, че твърденията на подсъдимия могат да бъдат кредитирани само частично, а именно: в частта, с която същите кореспондират на показанията, депозирани от св. К. И. и св. В. С., на експертните изводи, изводими от СМЕ-зи, ДНК-екпертизата, СПЕ, Техническа експертиза, на резултата от следствения експеримент, на веществените доказателства. Неоснователно се сочи, че осъждането почива предимно на показанията, депозирани от св. И., майка на подсъдимия. Посочената свидетелка не се е ползвала от правото си да откаже даване на показания, а е дала такива, като е съобщила, че е възприела момента, в който синът й е последвал пострадалата, след неуспешния ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50002/07.02.2023 по дело №692/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора ВКП А. Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. №[/aam]г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по жалба на адв. В. С. – защитник на подс. А. В. Д. срещу решение №[/aam]г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд №[/aam]г. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като се претендира, че решението е постановено в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 НПК, тъй като въпреки формалното наличие на мотиви, те не давали отговор на нито едно от оплакванията на касатора, което било необходимо с оглед липсата на яснота в обвинителната теза. Твърди се, че липсват доказателства за приетата от съда фактическа обстановка касаеща снабдяването на подсъдимата с фактурите, в които били вписани неверни обстоятелства, както и за това, че тя ги е предавала на счетоводителя К., който ги отразявал в дневниците за покупките и формирал неверен данъчен резултат, поради неоснователно приспадане на данъчен кредит. Графологическите експертизи не установявали подс. Д. да е автор на положените подписи, и отделно от това тя не е могла да предполага тяхната неистинност. Касаторът оспорва доказаността на авторството на престъплението по чл. 255 НК ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50003/01.02.2023 по дело №269/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора ВКП Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. №[/aam]г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба на адв. М. А. – защитник на подс. П. К. срещу решение №[/aam]г. постановено по внохд №[/aam]г. на Апелативен съд – Бургас. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 НПК. Претендира се, че решението е постановено в отклонение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като съдът е възприел превратно доказателствата и от там фактическата обстановка, без да положи усилия за установяване на обективната истина по делото. Съдът не е изпълнил процесуалните изисквания да направи цялостен анализ на гласните доказателствени източници по отношение на тяхната достоверност, надеждност и достатъчност. Сочат се нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата и липсата на отговори на наведените възражения, с което съдебния акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивният съд е игнорирал напълно част от доказателствата, други е тълкувани избирателно и превратно. Не са обсъдени противоречията между показанията на св. Т. Ж. и св. П. Т., както и информацията, която установява протокола за доброволно предаване, заповедите за задържане ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №46/31.01.2023 по дело №829/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционната присъда от 10.12.2021 г., постановена по НОХД №[/aam]г. от Софийски градски съд, подсъдимият П. В. М. е признат за виновен в това, че в периода 23.06.2015г.-23.07.2015г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с четири самостоятелни деяния, е направил опит да извърши финансова операция –теглене на пари на каса в общ размер от 203 000лв. от сметка IBAN BG на фирма „С.“ Е., с ЕИК[ЕИК] в „Ю. България АД“, за които предполагал, че са придобити чрез престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 НК, извършено в Република Франция, като средствата са в особено големи размери, а случаят е особено тежък и деянието е останало недовършено по независещи от лицето причини –спиране на операцията от „Ю. България“ АД от Министъра на финансите със заповед ЗМФ 577/25.06.2015г. и запор, наложен от СГС, и отделните деяния са извършени както следва: 1. на 23.06.2015г. в [населено място], „Ю. и Еф Д. България“ АД, банков клон, находящ се на площад „България“ №[/aam]глене на пари на каса от горната сметка на сумата от 195 500лв., за която е предполагал, че е придобита чрез престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 НК, като средствата са ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
чл. 118 ал. 1 НПК, чл. 18 ал. 1 НК, чл. 209 ал. 1 НК, чл. 253 ал. 1 НК, чл. 253 ал. 5 НК, чл. 253 НК, чл. 26 НК, чл. 304 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 58 б. а НК, чл. 93 т. 8 НК
Решение №40/30.01.2023 по дело №968/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията към тях с отразените аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Преди да се пристъпи към разглеждане на сезиращите третата инстанция процесуални документи в допустимите части, трябва да се дадат пояснения в две насоки: Настоящото разглеждане на производството е първо поред пред ВКС. Поради тази причина, при липса на предпоставките на чл. 348, ал. 5, изр. 2 НПК, този съд е само такъв по правото. Той, следователно, може да проверява релевирани пред него оплаквания за незаконосъобразно експлоатиран процедурен път за достигане до съответната приета от ревизирания съд фактология, откъдето да се оспорва самата тя и респективно неправилно приложение на материалното право. Той сам не разсъждава по аргументи за същината на събраните доказателства и тяхната достоверност, достатъчност и т. н., нито прави собствена доказателствена преценка, която да води до изводи за извършване или не на вменената престъпна деятелност. Ако би сторил обратното, би се намесил в суверенната дейност на решаващите инстанции, неотносима към съд по правото. В този ред на мисли, на второ място, трябва да се заяви, че настоящият съдебен състав няма да взима отношение по оплаквания за необоснованост, каквато впрочем директно е въздигната като довод и в двете касационни жалби. Именно поради изложената причина прочитът на същите навежда на заключение за претенеция ВКС директно да се произнесе по ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №38/27.01.2023 по дело №781/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че по отношение на времето и мястото на настъпване на произшествието, осветеността на пътния участък, скоростта на движение на подсъдимия и пострадалия, управлението на автомобила на къси светлини, възможността П. да забележи К. от разстояние не по- малко от 75 метра и да спре автомобила за това разстояние са все въпроси, които са установени по несъмнен и категоричен начин от всички събрани в хода на производството доказателствени източници. По тях страните не спорят. Няма спор и по отношение на получените в резултат на произшествието увреждания на К. и причините за смъртта му. Правилно въззивният съд е приел, че движението на пострадалия велосипедист преди произшествието е било от дясно на ляво по посока на движение на автомобила, управляван от П., като към момента на инициалния удар велосипеда е бил разположен перпендикулярно по посока на движение на автомобила и удара е настъпил в предната дясна част на колата. Вярно е установено и движението на тялото (чрез приплъзване) по предния ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №57/26.01.2023 по дело №172/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда от 29.09.2020 г., постановена по Н. О. Х. Д. №[/aam]г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Ш. С. С. е признат за невиновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г. –престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и го е оправдал по това обвинение. С въззивна присъда от 27.10.2021г., постановена по внохд №[/aam]г., Софийски градски съд, 8-ви въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ш. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г., като проникнал с члена си във влагалището й и като я принудил към това със сила – хванал я с дясната си ръка за врата, а с лявата през корема, запушил и устата с неустановен по делото предмет – парцал и я повалил на земята, съблякъл дрехите и против волята и, легнал върху нея и осъществил полов акт, както и със заплашване – казал и „Млъквай, ма, защото ще те убия!“, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. първо-во и 2-ро вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50143/25.01.2023 по дело №513/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г. Разградският окръжен съд признал подсъдимия С. М. К. (с рождени имена Ш. М. С. до 2016 г.) за виновен в това, че: 1. В периода от 13.08.2010 г. до 19.05.2012 г. в [населено място], като собственик, управител и представляващ „Б.“ Е., със седалище в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство (чрез счетоводителката Б. Х.), въз основа на подадени справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП-Варна, офис-Разград, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – възстановен ДДС на стойност 210 191.21 лева, поради което и на основание чл. 256, ал. 2, предл. четвърто във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 НК и чл. 54 НК му наложил наказания от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, конфискация на ј идеална част от недвижим имот с административен адрес в [населено място], [улица], №говска дейност за срок от три години. 2. Със същата присъда подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С нова присъда №г. по в. н. о. х. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
чл. 18 ал. 1 НК, чл. 18 НК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 23 НК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 25 ал. 1 НК, чл. 25 НК, чл. 255 ал. 1 т. 7 НК, чл. 255 ал. 3 НК, чл. 255 НК, чл. 255 НПК, чл. 256 ал. 2 НК, чл. 256 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 26 ал. 5 НК, чл. 26 НК, чл. 287 НПК, чл. 301 ал. 3 НПК, чл. 301 НПК, чл. 306 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 66 ал. 1 НК, чл. 68 ал. 1 НК, чл. 93 т. 14 НК
Решение №50181/24.01.2023 по дело №528/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Ловешки окръжен съд е признал подсъдимия В. И. В. за виновен за това, че на 25.02.2018г., около 15.10ч., в [населено място], общ. Я., обл. Ловеч, чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка марка „B.“, модел „ИЖ 27“, умишлено умъртвил баща си –И. В. Х., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 115 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59 НК приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. В. е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража. Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства по делото. Недоволство от така постановената присъда изразил подсъдимия В., който чрез защитника си адв. А. я обжалвал пред АС-Велико Търново, излагайки доводи за допуснати съществени процесуални нарушения; нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Образуваното пред последния въззивно производство приключило със сега атакуваното решение №г., постановено по в. н. о. х. д. №г. по описа на АС-Велико Търново, с което присъдата била потвърдена, а деловодните разноски били присъдени в тежест на подсъдимия В.. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50188/20.01.2023 по дело №681/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. Т. Т. срещу въззивна присъда №[/aam]г., постановена по ВНОХД №[/aam]г. от Софийски градски съд. В касационната жалба има позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касаторът намира, че въззивният съд е трябвало да потвърди оправдателната присъда, тъй като е обосновал своите заключения изцяло върху доказателствата, събрани и обсъдени от първата инстанция. Обръща внимание, че в конкретната ситуация основните доказателства са набрани от показанията на пострадалия К., охарактеризирани в жалбата като нелогични, хаотични, недостоверни и отправя упрек към въззивната инстанция, която не е разпитала свидетеля. Явната несправедливост на наказанието се поддържа с доводи, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства изискват определяне на наказание при условията на чл. 55 НК. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Т., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник. Частният обвинител С. К. и неговият повереник заявяват становище, че въззивната присъда следва да се остави в сила и претендират присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира, че въззивната присъда не страда от процесуалните пороци, развити в жалбата, поради което пледира за оставянето й в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Софийският районен съд с присъда от 27.09.2021 г., постановена ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по нак. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "НПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "НПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 20 000 съдебни решения на Върховния касационен съд, Наказателна колегия с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.