Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. дело №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 ГПК и сл.. Образувано е по молба за отмяна вх.№г., подадена Д. П. П. чрез адвокат И. П. от АК – П. срещу Решение №г. по гр. д.№г. на Районен съд – Пазарджик, което е потвърдено с окончателно въззивно Решение №г. по в. гр. д.№287/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата „Момчил Момчилов ЕООД чрез адвокат Г. Н. от АК – П., в който се оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Моли същата да бъде оставена без разглеждане. Претендира разноските за защита пред ВКС. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение №4146/21.10.2022 г. След преценка на данните по делото, наведените доводи и представените доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С потвърденото от ОС – Пазарджик първоинстанционно решение е унищожен на основание чл. 56, ал. 1 ЗН по отношение на „Момчил Момчилов ЕООД извършеният от Д. П. П. отказ от наследство, останало от покойния му баща П. Д. П., починал на 19.08.2016 г., вписан ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

Решение №/..2023 по дело №/2021

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 1690 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. „Фламинго шипинг ЕООД, чрез адвокат Л. А. Г. обжалва решение №г. по в. т. д. 2/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №г. по т. д. 498/2019 г., по описа на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне предявените от „Фламинго шипинг ЕООД, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 51 447,74 лв, (26 035 евро), представляваща недължимо платена сума по посочени пера във фактури №г.,[ЕИК].10.2014 г., 216675/24.10.2014 г., №г., 216795/25.11.2014 г., 125448/0509.2014 г. и 125551/26.09.2014 г., която сума е била събрана вследствие на неправилно (незаконосъобразно) начислени пристанищни такси в периода 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. В касационната жалба се излагат основания за отмяна на въззивното съдебно решение съгласно чл. 281, т. 3, предл. първо и предл. второ ГПК – нарушение на материално правни норми и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага съображения за това, че въззивният съд не бил приложил императивната правна норма, съгласно чл. 6 Тарифата за пристанищните такси, според която е определена фиксирана такса в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Блага Иванова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Кражба | Кражба в големи размери | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Районният съд – Бургас е признал подс. К. Г. Г. за виновен в това, че на 26.06.2018 год. в [населено място] чрез използване на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, отнел чужда движима вещ – л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег №гово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и т. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 22.01.2018 год. – 26.06.2018 год., както и за разликата до пълния размер на обвинението. На основание чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимите ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2023 по дело №/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Апелативният съд е утвърдил значителна част от фактологията, посочена в обвинителния акт и възприета от първата инстанция. Внесъл е корекции в отделните технически параметри, значими за предотвратимостта на удара, скоростта на превозното средство, и интерпретацията на фактите относно посоката на придвижване на автомобила в посока на стоящите в стопанския двор две лица, предвид възприемане на експертното заключение по назначена в хода на въззивното производство КМАТЕ. Направил е собствени изводи за субективната страна на деянието, които обаче в крайна сметка не са се отразили качествено на изводите за съставомерността му и неговата наказуемост. Прието е за изяснено, че подсъдимият П. К. и пострадалият Д. К. са чичо и племенник, като транспортното произшествие се е явило завършек на бурен вербален конфликт ( а и с опити за нанасяне на удари) между подсъдимия и брат му К. К. (баща на пострадалия), в който се е намесил и пострадалият по повод възпрепятстването на подсъдимия да влезе в офис на дружество, в чието управление и в чиято дейност двамата братя имали участие. Самият скандал протекъл в двор на МТС, а подсъдимият бил паркирал автомобила си пред сграда. Съдът ясно е посочил и механизма на протичане на произшествието като подробно е установил поведението на пострадалия Д. К. и баща му К. К., както и тяхното местоположение, начина им на движение и разположение един спрямо друг, и спрямо управлявания от подсъдимия автомобил. Убедително и без противоречия, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 287 НПК, чл. 342 ал. 3 НК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Валя Рушанова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., Районният съд – Габрово е признал подс. В. Ц. Г. за виновен в това, че на 30.10.2021 год. в [населено място] по ул.“Д-р З.“ управлявал МПС – л. а. „Форд Фокус“ с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на наркотични вещества – канабис, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда №год., постановена по в. н. о. х. д. №год. по описа на Окръжен съд – Габрово, е отменен, като Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Преди всичко следва да се отбележи, че в първоначалния протест, депозиран в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, несъгласието на прокурора с въззивния съдебен ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Мая Цонева

чл. 305 НПК, чл. 343б ал. 1 НК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 347 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 350 ал. 1 НПК, чл. 351 ал. 4 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №/..2023 по дело №/2022

Общоопасни престъпления | Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК, поради което са допустими и основателни само в частта относно заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК по следните съображения: С присъда №[/aam]година по н. о. х. д. №година, Окръжният съд – Варна признал подс. К. П. Й. за виновен в това, че на 12.10.2020 година в гр. Варна, на бул. „Сливница, при управление на моторно превозно средство – мотоциклет „К. Z.“ с рег. [рег. номер на МПС] , нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Р. М., като на основание чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 343г НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири години и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години. С присъдата съдът оправдал подсъдимия за нарушение по чл. 116 ЗДвП и се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил на Й.. По жалба на защитника на подс. Й. присъдата била проверена Варненския апелативен съд и потвърдена с решение №година по в. н. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Окръжният съд – Монтана с присъда от 20.04.2021 г., постановена по НОХД №[/aam]г., признал подсъдимия К. А. А. за виновен в това, че на неустановена дата през месец октомври 2017 г., в с. Крива бара, при условията на опасен рецидив, се съвкупил с Г. Н. М., като я принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила четиринадесет години, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 го осъдил на десет години лишаване от свобода. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е потвърдена. Жалбата срещу въззивния съдебен акт с позоваване на съществени процесуални нарушения е основателна, макар не всички от изложените в тяхна подкрепа твърдения да намират опора в процесуалния закон и материалите по делото. В тази връзка се отбелязва, че част от поддържаните доводи са относими към оплакване за необоснованост, която не е сред предвидените в чл. 348, ал. 1 НПК основания за касационен контрол. Изводимо от цялостното изложение в сезиращия настоящата инстанция документ и аргументите на защитата, поддържани в съдебното заседание, се откроява претенция за съществени процесуални нарушения при второинстанционното разглеждане на делото. Отправен е упрек към съдържанието на постановения съдебен акт, в която връзка се поддържат доводи, че втората инстанция не е обсъдила задълбочено и в пълнота изложените от защитата доводи срещу атакуваната ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 29 НК, чл. 314 НПК, чл. 339 ал. 2 НПК, чл. 339 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК

съдия Ружена Керанова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Благоевград по нохд №[/aam]г. подсъдимият Г. А. А. е признат за виновен в това, че на 17.04.2020 г. в местност „Спанчовски път“, в землището на с. Хърсово, общ. Сандански противозаконно е държал металдетектор, представляващ специално техническо средство по смисъла на параграф 4, т. 2 ДР ЗКН и параграф 1, т. 2 Наредба №г. на Министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл. 152, ал. 2 и параграф 16 ПЗР ЗКН, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, предл. второ НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„Б“ от НК е осъден на пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като и двете мерки са с продължителност от по десет месеца. По жалба на служебния защитник е образувано внохд №г. по описа на Апелативен съд – София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 338 НПК, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 277а ал. 7 НК, чл. 338 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 9 ал. 2 НК

съдия Румен Петров

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда №год. по НОХД №год. на РС – Стара Загора П. Д. М. е признат за виновен за извършен в периода октомври 2003 – 02.02.2005 г. в гр. Димитровград, гр. Стара Загора, Република България и в гр. Аахен, Република Германия, в съучастие като съизвършител, трафик на хора – престъпление по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. първо,2,4 и 5, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален „строг режим на изтърпяване и глоба в размер на десет хиляди лева. С влязло в сила на 23.07.2010 год. решение №год. на Окръжен съд – Стара Загора присъдата спрямо искателя П. Д. М. е потвърдена. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК с определение по ЧНД №г. на РС – Стара Загора съдът е извършил групиране на наказанията по влезлите в сила присъди по НОХД №год. и НОХД №1502/2007г., двете по описа на РС – Стара Загора, като определил на осъдения М. да изтърпи ефективно едно общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода. По искане от осъдения П. Д. М., чрез защитник, за възобновяване на НОХД №1946/2008 г. на РС – Стара Загора е било образувано н. д. №2977/2011 г. на ВКС, производството по което е било прекратено с протоколно определение от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.