чл. 348 ал. 5 НПК

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С Решение на ВКС, 2 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол. Настоящата инстанция констатира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са отстранени процесуалните нарушения, посочени в отменителното касационно решение. Решението на САС е изготено в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК, извършена е надлежна въззивна поверка на постановената първоинстанционна присъда и е даден изчерпателен отговор на наведените от защитата и подсъдимия възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Съображенията в тази насока са следните: На първо място, САС е изразил правилно становище, че обвинителният акт не страда от пороци, които биха го направили негоден да изпълни процесуалната си роля. На обвиняемия е предявено обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, осъществено чрез три деяния, при условията на чл. 26, ал. 1 НК. В обвинителния акт, при формулиране на обвинението по първите два пункта от продължаваното престъпление, е допусната непрецизност, като са посочени и двете форми на изпълнителното деяние: „избягване установяване на данъчни задължения“ и „избягване на плащане на такива задължения“, без да е направено уточнение коя от тях се визира при първото и второто деяние от продължаваното престъпление/при третото деяние такова уточнение съществува/. В същото време, за да се прецени доколко е налице съществено процесуално ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Блага Иванова

чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 255 ал. 3 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 281 ал. 7 НПК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК

Решение №69/14.02.2023 по дело №835/2022 №/..2023 по дело №/2022

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда | Престъпления против личността | Убийство

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г., Окръжният съд – Русе признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 08.10.2017 г. в с. Тръстеник, обл. Русе, причинил по непредпазливост смъртта на Р. А. М. вследствие на умишлено нанесена на 30.07.2016 г. в гр. Русе средна телесна повреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият В. е признат за виновен и осъден за извършено на 30.07.2016 г. престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание от три години лишаване от свобода, към което присъединил и общественото порицание. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба на подсъдимия В. и по протест на прокурора. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е изменена, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано от престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 129, ал. 2в такова по чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, наложеното наказание от три години е намалено на две години и шест месеца ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №60/10.02.2023 по дело №982/2022 №/..2023 по дело №/2022

Общоопасни престъпления | Привилегирован състав на транспортно престъпление

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че при движение на заден ход управлявания от Р. автомобил е имал съприкосновение с използваната ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 2 НК

Решение №52/08.02.2023 по дело №915/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, 3 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. Настоящият състав на ВКС намери, че въззивният съд е отстранил допуснатото от предходния състав на Варненски апелативен съд съществено процесуално нарушение, с което е изпълнил указанията на ВКС, залегнали в отменителното решение. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът е спазил процесуалните изисквания за анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия в контекста на останалите доказателствени източници, отчитайки двойнствената правна природа на обясненията като доказателствено средство и средство за защита. Верен е изводът, че твърденията на подсъдимия могат да бъдат кредитирани само частично, а именно: в частта, с която същите кореспондират на показанията, депозирани от св. К. И. и св. В. С., на експертните изводи, изводими от СМЕ-зи, ДНК-екпертизата, СПЕ, Техническа експертиза, на резултата от следствения експеримент, на веществените доказателства. Неоснователно се сочи, че осъждането почива предимно на показанията, депозирани от св. И., майка на подсъдимия. Посочената свидетелка не се е ползвала от правото си да откаже даване на показания, а е дала такива, като е съобщила, че е възприела момента, в който синът й е последвал пострадалата, след неуспешния ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Блага Иванова

чл. 23 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 63 НК

Решение №57/08.02.2023 по дело №859/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №г., постановена по НОХД №г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия А. Ц. И., род. на 16.03.1998 г., за виновен в това, че на 04.12.2020г. в [населено място], без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – метамфетамин с нето тегло 6,14 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 79,4 тегловни % , на стойност 153, 50 лв. и марихуана с нето тегло 1,61 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,3 тегловни %, на стойност 9,67 лв., всичко на стойност 163, 17 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто НК и чл. 54 НК му наложил наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил предвиденото в закона по-леко наказание глоба. С присъдата съдът е групирал на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наложените на подсъдимия наказания с одобрени от съда споразумения по НОХД №г. на РС – Русе (осем месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години) и по НОХД №г. на ОС – Русе (една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение на основание чл. 66 НК за ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50188/20.01.2023 по дело №681/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. Т. Т. срещу въззивна присъда №[/aam]г., постановена по ВНОХД №[/aam]г. от Софийски градски съд. В касационната жалба има позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касаторът намира, че въззивният съд е трябвало да потвърди оправдателната присъда, тъй като е обосновал своите заключения изцяло върху доказателствата, събрани и обсъдени от първата инстанция. Обръща внимание, че в конкретната ситуация основните доказателства са набрани от показанията на пострадалия К., охарактеризирани в жалбата като нелогични, хаотични, недостоверни и отправя упрек към въззивната инстанция, която не е разпитала свидетеля. Явната несправедливост на наказанието се поддържа с доводи, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства изискват определяне на наказание при условията на чл. 55 НК. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Т., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник. Частният обвинител С. К. и неговият повереник заявяват становище, че въззивната присъда следва да се остави в сила и претендират присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира, че въззивната присъда не страда от процесуалните пороци, развити в жалбата, поради което пледира за оставянето й в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Софийският районен съд с присъда от 27.09.2021 г., постановена ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 129 НК, чл. 339 ал. 3 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 66 ал. 1 НК

съдия Ружена Керанова

Решение №50165/16.01.2023 по дело №614/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел за установено, че инкриминираните две тегления на средства от банковата карта на свидетеля К. са осъществени от Е.. Този извод се потвърждава от показанията на пострадалия, от заключението на приетата лицево- идентификационна експертиза, а и не се оспорва от подсъдимия. Основният спор в процеса е свързан с преценката за това дали осъществената от подсъдимия трансакция е извършена без знанието на титуляря на сметката или с негово съгласие и по негово поръчение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на съгласие за извършените тегления се установява от това, че те са осъществени в населено място- гр. Разград, различно от това, в което към този момент се е намирал свидетеля К.. Това е и причината обясненията на подсъдимия за това, че е изтеглил средствата по молба на пострадалия и непосредствено след това му ги е предал да не могат да бъдат възприети, тъй като това е било обективно невъзможно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 107 ал. 3 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 351 ал. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 ал. 3 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №50152/12.01.2023 по дело №337/2022 №/..2023 по дело №/2022

Вещно укривателство | Престъпления против собствеността

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: І. С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. от Районния съд – Горна Оряховица, подсъдимият К. И. К. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимият Ц. Н. И. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209 и чл. 20, ал. 4 НК. Районният съд признал подсъдимите К. К. и П. Е. за виновни в това, че за времето от 14.08.2012 г. до 21.09.2012 г. в гр. Търговище и гр. Варна при условията на продължавано престъпление -с две деяния от 14.08.2012 г. до 17.08.2012 г., съответно от 14.09.2012 г. до 21.09.2012 г., след предварителен сговор и с посредственото извършителство на Р. Г., с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили у К. Д. заблуждение, че ще му доставят и продадат 600 тона, съответно 700 тона царевица, и с това причинили на „А. Б.“ ООД имотна вреда в големи размери, възлизаща общо на 623 400 лева, измамата е извършена от две лица, предварително сговорили се за нейното извършване, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Престъпления против личността | Убийство | Убийство по чл. 115 НК

съдия Ружена Керанова

Решение №/..2022 по дело №/2022

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. И. В. срещу решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №г., с която подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 24.08.2019 г. в [населено място] на [улица], в ап.14 умишлено е направил опит да умъртви Н. Ч. Т., като и е нанесъл удари с нож и сатър и на основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от десет години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг лежим. С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати на Н. Т. сумата от 30 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск до пълния му размер от 50 000 лева е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба са посочени всички касационни основания. Жалбоподателят оспорва доказателствените изводи на предходните съдилища, като поддържа, че неправилно са ценени събраните гласни ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №/..2022 по дело №/2022

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Г. ИВАНОВА присъствието на прокурора БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. №година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. Р. В. В., подадена чрез защитника му адв. К. Я. срещу въззивно решение №г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД №г. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се иска от настоящия съд да измени решението, като намали наложените на подсъдимия наказания до законовия минимум и в този смисъл да коригира общото наказание определено на основание чл. 23 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв. П. заявява, че поддържа касационната жалба. Разширява възраженията освен относно явна несправедливост на наказанието и за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Подчертава, че възраженията в касационната жалба са относими единствено към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и не споделя аргументите изтъкнати от защита. Счита, че въззивният съд е преценил адекватно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил справедливо наказание на подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.