чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря…..………… Елеонора Михайлова….……..…и в присъствието на прокурора…………… Тома КОМОВ.…….…изслуша докладваното Председателя касационно дело №г. Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Р. Д. И. адвокат М. Д. срещу присъда №г. по внохд №г. по описа на Апелативен съд– София (Апелативен специализиран наказателен съд– закрит). В касационната жалба, както и в депозираното допълнение към нея, се посочват всички касационни основания. Твърди се, че въззивният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че апелативният съд е следвало да извърши обективен, а не едностранчив анализ на събраните доказателства, който би довел до извода, че престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд, не са доказани по безспорен начин. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице заинтересованост у свидетелите Ц. Г., Б. Г. и Е. Г., с оглед участието им в задържането на подсъдимия. Поддържа се, че показанията на свидетеля Г. не могат да послужат за изграждане на фактически изводи поради изразяване на предположения, а показанията на неговите колеги следвало да се подложат на критичен анализ, като в тях не се съдържат преки възприятия за предаване на наркотични вещества от подсъдимия. Посочва се, че в показанията на Ц. Г. липсва конкретна информация относно предаването на наркотичното вещество, тъй като свидетелят заявил, че не е виждал подсъдимият и ... Прочетете още