чл. 18 ал. 3 б. б НК

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря………. Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Явор ГЕБОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело №г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Л. П. срещу въззивно решение №г., по внохд №г. на Апелативен съд Варна. Със същото решение била потвърдена постановената присъда №г., по нохд №г. на Окръжен съд Варна. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Твърди се, че двете съдилища не отчели наличието на основания по чл. 12 НК, оневиняващи подсъдимия, както и наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Настоява се за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода като явно несправедливо по размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа лично от подсъдимия със същото искане. В постъпило в срок писмено изложение от адв. М. – защитник на С. П., се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при което подсъдимият признал авторството на деянието и вината си. Самото деяние е завършило във фазата на опита, което според защитника следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. Представителят на ВКП счита, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не бил даден категоричен отговор дали подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Гражданският ищец ... Прочетете още